Пълнолуние, силни ветрове и жесток циклон се съчетават и удрят Венеция с второто по големина наводнение в историята ѝ през 2019 г. Днес книгите, спасени от водата, разказват историята на загубата и съпротивата.
В нощта на 12 ноември 2019 г. фотографката Патриция Зелано вижда трагичната новина, че
едно от най-тежките наводнения е засегнало Венеция.
На следващата сутрин тя напуска дома си в Римини, кара два часа и половина на североизток, паркира и най-накрая пристигна с влак в засегнатия град, който по онова време все още е в състояние на извънредна ситуация.
Снимка: Patrizia Zelano and Zamagni Arte, Rimini
Поради съчетание от фактори нивото на морето се е повишило с 1,89 м и 85 % от центъра на града е бил под вода.
Бедствието е било второ по големина след катастрофалното Acqua Granda от 1966 г.,
което за първи път привлича вниманието на света към въпроса за оцеляването на Венеция.
По време на двудневното си приключение в града Зелано спасява 40 книги. Макар че повечето от тях вече са нечетливи, нейните фотографии разказват историята за крехкостта на лагуната и нейното културно наследство, както и за търсенето на възможни решения.
Обута с гумени ботуши, Зелано преминава от гарата през Страда Нова, която тогава все още беше под около 40 см вода.
„Всички видове предмети, мебели, столове бяха натрупани като боклук, всичко беше напълно наводнено“,
разказва тя пред BBC. Докато собствениците на къщата, където е отседнала, са заети да спасяват това, което могат от имуществото си, Зелано се съсредоточава върху книгите им, които ѝ се струват красиви в своето разпадане и символика. По думите ѝ една от тях прилича на „археологическа находка от каменната ера“.
Снимка: Patrizia Zelano and Zamagni Arte, Rimini
Така решава, че трябва да спаси повече книги и се обажда на Лино Фрицо, книжар от Венеция. Заедно със своите служители той работи без почивка, за да почисти и спаси инвентара. По-късно те дават на Зелано книги, които не могат да бъдат поправени. Повечето са от началото на 20 век, което за италианските и венецианските стандарти е старо, но не антично.
Зелано взема 40 книги и ги слага в големи черни найлонови торби.
„Нямаше как да ги нося сама и беше трудно да намеря хора, които да ми помогнат“. Тя спира един гондолиер на канала и го убеждава да я закара обратно до гарата.
В ателието си вкъщи Зелано, която е била ученичка на италианския майстор на фотографията Гуидо Гуиди, снима книгите, използвайки само естествена светлина. Тя не ги отваря, а ги поставя така, както са.
Събития като това от 2019 г. се очаква да стават все по-чести поради повишаването на морското равнище и потъването на града. С тези снимки Зелано иска да създаде „похвала на културата, на нашата история. Те практически запечатват културната памет, универсалното знание. Така че има загуба. С тази фотография има и изцеление, и съпротива“.
Снимка: Patrizia Zelano and Zamagni Arte, Rimini
Намерен във водата енциклопедичен том все още е мокър, когато тя му прави снимка - на предната му корица се вижда капка вода. Формата му е метафора на приливно-отливните движения на морето. През 2024 г. нивото на световните океани се е повишило с около 5,9 мм (0,23 инча) годишно според НАСА, макар че темповете варират в различните океани. Освен това Венеция губи около 1,5 мм годишно поради пропадане на земята.
Снимка: Patrizia Zelano and Zamagni Arte, Rimini
Сред находките ѝ са и енциклопедии по история на изкуството от 1978 г, които представят творчеството на емблематичния венециански художник от 18 век Каналето, нарисувал най-известните гледки на града. След катастрофалните събития от 2018 и 2019 г.
венецианците приемат наводненията като част от живота си, особено през есента.
Но те са наясно, че системата за защита от наводнения Mose, която контролира приливите и отливите, е само частично решение.
„Фотографията е фундаментална, защото може да бъде свидетел, но в същото време да предизвика и нещо друго“, изтъква Зелано. „Тя отваря нови перспективи, нови мисли. Моята работа е символична, предназначена да провокира размисъл. Визуална памет, в която фотографията съхранява знанието и превръща разрушението в надежда и смисъл. Това е форма на осъзнаване, насочена към намирането на решения.“
