Отбелязваме тържествено 22 септември – Деня на независимостта на България. Обявяването ѝ е следствие на няколко различни фактора. На първо място – желанието на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, която е окупирана за тридесетгодишен срок. Това е нарушаване на Берлинския договор. То дава възможност на България да се възползва и да обяви своята Независимост. Самият княз Фердинанд води преговори с Австро-Унгария за съвместни действия.
Другият фактор са българо-турските отношения, които са свързани с промените във властта в Османската империя. На 11 юли 1908 г. в Турция избухва т.нар. Младотурска революция. Тя води до възстановяване на Конституцията от 1876 г. Техните действия не са достатъчно убедителни и вместо да въведат реформи в управлението, младотурците се насочват по линията на национализма. Събитията, случващи се в Цариград, активизират българската дипломация. Българският дипломатически агент в турската столица
Иван Евстратиев Гешов лансира идеята за провъзгласяване на Независимостта на страната.
В началото правителството не споделя неговото мнение. То смята, че моментът не е подходящ и е опасно за България. Според управляващите среди в България трябва да се изчака развоят на събитията в Турция и да се наблюдава реакцията на Великите сили.
Междувременно в Цариград става известният „инцидент Гешов”. На 30 август 1908 г. в столицата на османската империя е устроена галавечер по случай рождения ден на султана. На нея са поканени всички дипломатически мисии на различните държави с изключение на българския представител Иван Гешов. С това си действие
младотурците искат да подчертаят васалното положение на България.
Гешов е отзован от Цариград, а Портата отзовава комисаря си от София. Инцидентът внася допълнително усложняване на обстановката на Балканския полуостров. Великите сили – в лицето на Англия, Франция и Русия правят опити да изгладят недоразумението. Германия и Австро-Унгария обаче са доволни от изострянето на обстановката, което ще подкопае позициите на Антантата и ще улесни агресивните планове на Виена.
В първите дни след „инцидента Гешов” българската дипломация решава разумно да изчака подходящия момент. Ген. Паприков все още смята, че въпросът за Независимостта на България може да се обсъжда с Турция. В София разбират, че властта в турската столица осъзнава ненавременността на инцидента. Няколко дни по-късно конфликтът обаче се задълбочава. На 5 срещу 6 септември 1908 г. избухва стачка на служителите на Източните железници, включително и на територията на Княжество България. В тази обстановка министър-председателят Александър Малинов смята, че е настъпил моментът да се действа решително и на 8 септември телеграфира на княза.
„Инцидентът Гешов е отличен повод да подемем енергично въпроса за Независимостта. Нека не се блазним от обещания, нека действуваме”, пише той.
Идеята на Малинов е да постави Европа и Турция пред свършен факт. В същото време Фердинанд търси подкрепа в австроунгарските управляващи среди. На 10 септември по случай 60-годишнината на император Франц Йосиф той е приет в двореца в Будапеща като независим владетел.
На 16 септември е взето решение в Министерски съвет да се обяви Независимостта на България на 21 септември 1908 г. На княза е телеграфирано и той трябва да се завърне незабавно в страната. Това бързане е продиктувано от страха, че Великите сили могат да предприемат натиск върху българското правителство и да попречат на плануваните действия. На 21 септември князът пристига в Русе, а
на 22 септември е във Велико Търново и с манифест обявява Независимостта на страната.
Новината се посреща с възторг в цялата страна. В много от градовете са организирани тържествени митинги. Първоначално Великите сили не признават обявяването на независимостта. Турция е най-засегнатата страна и отказва да признае търновския акт. Условието ѝ е да ѝ бъде изплатена сумата от 125 млн. франка. В преговорите се намесва и Русия, която предлага да опрости на Турция задълженията ѝ от Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Срещу това Високата порта се отказва от своите искания и признава Независимостта на Българската държава. След нея това правят и Великите сили.
Модернизацията на българската армия в края на ХІХ и началото на ХХ в. също е един от факторите, които спомагат за осъществяване на търновския акт. По-късно българската армия изиграва важна роля и при защитата на независимостта на страната.
Източник: Национален военноисторически музей
