Сред всички необикновени училища това е особено специално – най-вече, защото е моето, защото не е само учебно заведение, а общност и защото съществува вече 189 години. Национална Априловска гимназия е основана на 14 януари (нов стил) 1835 г. в Габрово
като първото българско светско училище.
Там за първи път се въвежда така наречената „взаимноучителна метода“, която замества килийните училища разпространени по това време в страната.
Основател и
благодетел на училището е Васил Априлов.
За каузата даряват още Никола Палаузов, Васил Рашеев и други видни габровски търговци и индустриалци. Винаги ме е впечатлявала тяхната отдаденост, посветеност и жертва в името на благото на другите. Те даряват цяло състояние, за да просъществува училището, а Априлов дори не вижда крайния резултат приживе. Той умира в Галац, но тленните му останки са пренесени в родния му град и днес неговия гроб се намира във вътрешния двор на основаното от него училище.
От създаването си училището пази и само̀ пише история, която в момента съхранява в
единствения по рода си Национален музей на образованието.
По стените на коридорите на гимназията са закачени портрети на личности като Неофит Рилски – първият учител и уредник, а класните стаи носят имената на хора, допринесли днес да същестува Национална Априловска гимназия. Емблематичната за града сграда се строи повече от 20 години. А пред нея гордо се извисява самият Васил Априлов, който сякаш те призовава на надигнеш глава, минавайки покрай него.
Да съм част от общността, да мога да се докосна до традициите и да бъда възпитаник на това училище за мен е чест. Говоря в сегашно време, защото както обичаме да казваме „Веднъж Априловец, завинаги Априловец“. Смея да твърдя, че до днес Априловска гимназия потдържа стандарта, който е заложен още с нейното основаване. Може би най-важни все пак остават не сградите, паметниците или възвишените идеи, а хората – учителите ни, които ни учат най-вече
да бъдем именно по-добри хора.
По необичаен начин днес Априловска гимназия се развива с впечатляващи темпове, но остава вярна на принципите, традициите и миналото. А заветът на Априлов кънти между стените.
Директорът на Национална Априловска гимназия Елвира Христова в речта си по повод патронния празник каза: „Трябва да си припомним, че през тези врати са влизали: държавни мъже и мъдреци – и са се чувствали като деца; творци и гении на мисълта – и са оставали без думи; потомци и съмишленици – и са изричали през сълзи обещания.
Училището е магично.
Не знам дали защото е първо, или защото е сътворено в робско време, или пък може би защото е опровергало страха от невъзможното. Но знам, че магията действа“.
Винаги съм се възхищавала на сградата отвън, но отвътре всъщност се случва истинската магия. Защото част от сърцето ти завинаги остава в плен на тази магия, която продължава да омагьосва вече 189 години.
