В София има античен амфитеатър. Археолозите казват, че е сред най-големите, откривани на Балканите. Но от години изглежда изоставен. Сега един от терените, където са намерени останки, влезе в списък на държавни имоти за продажба. Какво ще стане с амфитеатъра на София?
Марио Иванов познава античния амфитеатър на Сердика до основи – буквално.
Той е сред археолозите, участвали в разкопките в центъра на днешна София под ръководството на Жарин Величков. Те са проведени с прекъсвания между 2004 и 2010 г. на три отделни терена и разкриват части от античната сграда.
На едно място археолозите стигат до основите ѝ
и откриват, че е изградена върху дървени колове, използвани за укрепване. Намират тази конструкция напълно запазена.
Снимка: Свободна Европа
„Самият кол се вижда, все едно е забит вчера. Даже в един момент се чудехме дали не е нещо съвременно, попаднало там“, каза доцент Иванов пред Свободна Европа. „Но се видя, че е основата на амфитеатъра.“
Днес е почти невъзможно да се види амфитеатърът на антична Сердика. От повече от десетилетие два от трите проучени терена пустеят. На третия има хотел, който не работи.
Въпросът за съдбата на археологическия паметник беше повдигнат отново, след като един от терените попадна в списък с над 4000 държавни имота за продажба, за който сигнализира блогърът Боян Юруков. Намира се бул. „Дондуков“ и е собственост на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Новината доведе до обществена реакция
и институциите казаха, че преди да бъде обявен за продан, всеки имот в списъка ще подлежи на оценка. БЕХ посочи в писмени отговори до Свободна Европа, че теренът не може да се приватизира, защото попада в границите на културна ценност. Няма отговор как тогава е попаднал в списъка.
Няма отговор и какво ще се случи с амфитеатъра занапред.
Снимка: Свободна Европа
Той е обявен за недвижима културна ценност с национално значение, а в границите му попадат 15 имота с различна собственост, показа проверка на Свободна Европа. Разкопки са правени само на терени, на които е имало план да се строи.
Сега има идеи какво да се прави с имота от списъка за продан. Имало е и преди, но вече 20 години без резултат.
Какво се знае за амфитеатъра на Сердика
Предположението, че в антична Сердика е имало амфитеатър, е от началото на 20 век. През 1919 г. при подготовка за строеж в София е открита плоча, която изобразява гладиаторски борби на фона на голяма сграда, за която се предполага, че е амфитеатър.
Дългоочакваното откритие е на археолога Жарин Величков (1959 – 2020 г.) и неговия екип през 2004 г. Разкопките започват, след като при строителството на хотел са открити останки. Оказва се, че това е изгубеният амфитеатър.
Той вероятно е построен в края на III или началото IV век
по време на управлението на императорите Диоклециан и Константин. Величков предполага, че изграждането му може да е поръчано от самия Диоклециан, който посещава Сердика в края на III век - след като градът става столица на провинцията Вътрешна Дакия.
Снимка: Свободна Европа
Арената е била с размери 61 на 43 метра, а места за публиката е имало само откъм страната на склона, пише археологът в статия от 2014 г. Според него това е
най-големият амфитеатър от този тип, откриван на Балканския полуостров.
Размерите на арената са сходни с тези на амфитеатъра в Драч, Албания, който побира повече зрители.
А под амфитеатъра са открити останки на по-стар римски театър.
„Това определя изключително високата културно-историческа, научна и експозиционна стойност на [...] тези сгради, което предполага експонирането им в среда с възможности за широк обществен достъп“, пише Величков през 2010 г.
Но обществен достъп няма.
Снимка: Facebook
Как се строи върху античен амфитеатър
Досега разкопки са правени на три терена. И в трите случая – защото е имало проекти да се строи.
Първият случай е от 2004 г., когато при строителството на хотела „Арена ди Сердика“ на ул. „Будапеща“ се откриват за първи път останки от амфитеатъра. Имотът е собственост на фирмата „Феърплей интернешънъл“ на Марио Захариев, която го купува през 2003 г.
След откритието Националният институт за паметниците на културата (НИПК, сега НИНКН) съгласува нов проект, който включва експониране на останките вътре в хотела.
Решението да се строи върху античната сграда предизвиква критики тогава.
Днес фирмата инвеститор защитава решението.
Снимка: Свободна Европа
„Нашето решение тогава е било в полза на всички – както в полза на нас като бизнес и като хотел, така и в полза на опазване на културното наследство на София“, каза пред Свободна Европа Милена Захариева, управител на компанията.
Хотелът е затворен от години. По думите на Захариева тече ремонт. Не е ясно кога ще приключи, но желаещи да разгледат останките на амфитеатъра могат да се свържат с фирмата, каза тя.
Вторият проучен терен е на бул. „Дондуков“ и към онзи момент е бил собственост на Националната електрическа компания (НЕК). Тя е имала проект да строи. Преди това на мястото е имало сграда от началото на XX век, от която е останала само фасадата. Разкопките започват през 2005 г.
Тогава се появява идеята Столичната община да се намеси. Тя е на Борислав Бориславов, тогава зам.-председател на Столичния общински съвет.
„Това откритие дава уникален шанс на град София
[...] да покаже своята принадлежност към цивилизования свят на Античността“, пише той в писмо от 2006 г., което Свободна Европа откри в архива на НИНКН. Бориславов предлага да спре строителството, да се потърси друг терен за сградата на НЕК и да се осигури финансиране за разкопки. Това така и не се случва.
Сграда на мястото не е построена, но разкопките остават недовършени - няма пари. Сега имотът е ограден и до него няма достъп. Зидовете от античната сграда са покрити, но на мястото има пораснали треви и храсти.
Този имот, сега собственост на БЕХ, влезе в списък с държавни имоти за продажба.
Снимка: Свободна Европа
Третият имот, в който са проведени разкопки, е на ъгъла на ул. „Будапеща“ и бул. „Дондуков“. Той е собственост на фирмата „Екоконсултинг“. Тя е имала проект да строи хотел. Там е имало стара сграда, която е съборена. В този имот разкопките са проведени между 2009 и 2010 г.
Нищо не е построено, а имотът днес пустее. През 2017 г. се наводнява, но институциите казват, че не са намерили кого да глобят.
„Резултатът е налице – имаме си първия подводен амфитеатър“, казва тогава Гергин Борисов, днес общински съветник от „Спаси София“.
Едва през 2016 г. амфитеатърът е обявен за недвижима културна ценност с национално значение. Това става със заповед на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов след предложение на НИНКН, направено 5 години по-рано.
Снимка: Facebook
Режимът на опазване предвижда археологическо проучване, консервация, реставрация и експониране.
Това значи, че държавните имоти в района по закон не може да се приватизират.
Какво ще стане с амфитеатъра
Днес в границите му попадат 15 имота, показа проверка на Свободна Европа в кадастъра.
Те са с различна собственост – държавни, общински и частни, показва справка в имотния регистър. В една от сградите се помещава Гьоте-институт, а в друга – британското посолство. Част от сградите в тези имоти имат статут на паметници.
През 2014 г. комисия, назначена от министъра на културата, предлага да се изготви цялостна концепция за проучване и опазване и да се потърси вариант за имотите – отчуждаване, обезщетяване или търсене на публично-частно партньорство, показва протокол от архива на НИНКН. Но това не се е случило и до днес.
Снимка: Google Earth Pro
„В тези документи – това е може би пропуск, а може би не е имало как – трябва да се заложи конкретна отговорност. А именно кой конкретно да я изготви“, каза пред Свободна Европа арх. Яна Топалова, експерт в НИНКН.
По думите ѝ през годините е имало опит за изготвяне на концепция, но тя не е била одобрена.
Сега министърът на културата Мариан Бачев каза, че има идея
да се запази „амфитеатърът като част от културния облик на столицата“.
В последния си пост в социалните мрежи той написа: „Още от началото на мандата с екипа ми в Министерство на културата активно работим за това Римският амфитеатър в София да бъде спасен, развит и превърнат в жива част от културния живот на столицата“.
Министърът потвърди, че активно се водят разговори с Министерство на енергетиката, с министър Жечо Станков и с ръководството на БЕХ, „за да бъде прехвърлена собствеността на терена към Министерството на културата“.
Бачев издаде и плановете на Министерството за амфитеатъра: „да създадем сценично пространство, вдъхновено от европейските примери: лятна сцена, изградена върху римските редове, където древността и съвременното изкуство ще се срещат в едно живо културно преживяване“.
Не е ясно дали някоя от тези идеи ще се осъществи. Но за археолога Марио Иванов едно е ясно – институциите трябва да намерят решение, и то скоро. „Защото след още десетина години не знам какво ще е останало от амфитеатъра“, каза той.
