,,Магьосника от Кремъл‘‘ е от онези филми, които изненадват не с това, което показват, а с това, което си очаквал от тях да бъдат. Заемайки своето място в началото на прожекцията, очаквах тежък за гледане и може би дори назидателен филм, който ще занимава вниманието ми през следващите часове. Вместо това си тръгнах от уютния киносалон в Casa Libri с усещането, че гледах психологическа драма, в която властта далеч не е основната тема, а единствено фон за човешките драми, които я заобикалят.
Снимка: Carole Bethuel
Историята проследява живота на Вадим Баранов ( Пол Дано ), напълно измислен персонаж на млад интелектуалец и артист, който постепенно се изкачва до самото сърце на властта в постсъветска Русия точно след слизането от власт на Борис Елцин. Целият му живот до този момент е разказан чрез разговори с журналист ( Джефри Райт ), които се редуват с ретроспекции в миналото за първите любов, загуба и победа. Лично за мен точно тази структура, балансираща между
документални елементи и разказвателни сцени, е елементът, който задържа вниманието ми
и придаде усещане за лична изповед, а не за политическа хроника.
Важно е да се отбележи, че още в началото филмът заявява изцяло художествения си характер – разговорите и конкретните ситуации, пресъздадени в него, са изцяло интерпретация на режисьора Оливие Асаяс. ,,Магьосника от Кремъл‘‘ влиза в историята на киното като първата пълнометражна екранизация, която изгражда образа на Владимир Путин, като за тази цел в ролята се впуска Джуд Лоу. Той обаче определено не е главният герой в тази история, а по-скоро фигура на властта, около която се въртят чуждите амбиции, страхове и проекции.
Снимка: Carole Bethuel
Основният фокус остава върху Вадим Баранов – образ, който е измислен за целите на филма, но това далеч не означава, че някога не е бил реално съществуващ. Вдъхновението за героя на Пол Дано идва от Владислав Сурков, често наричан ,,Създателят на Путин‘‘, ,,Распутин на Путин‘‘, ,,Кукловода на Кремъл‘‘ и още много други подобни нарицателни. Именно това художествено решение не възхвалява или принизява дадена фигура, а се
превръща в психологически портрет на един човек, който вярва, че контролира историята,
докато постепенно губи контрола над себе си. В случая Баранов е представен като човек, който не е герой, но не е и злодей. Той е просто някой, който иска да се докосне до значимите световни събития, без да осъзнава колко крехка е позицията, в която се намира.
Това, което най-много ме изненада в ,,Магьосника от Кремъл‘‘, беше колко малко всъщност филмът се занимава с темата за политика в добре познатия смисъл. Властта тук не бе идеология, а пространство, в което се сблъскват множество хора с различни идеи, амбиции и илюзии за контрол. Неведнъж в тази история човешките проблеми и любовта изместиха политическата интрига настрана. Например, когато Вадим загуби своята любима Ксения ( Алисия Викандер ), защото тя предпочете властта и парите, пред любовта и изкуството – това бе един истински катализатор за професионалния и личния живот на Баранов.
Снимка: Carole Bethuel
Филмът в никакъв случай не изглежда, че има претенции да разкрие какво се случва зад кулите в Русия или още по-малко в ума на Путин, но е обаятелно създаден френско-американски разказ, който няма да ви даде отговори, а ще ви остави с повече въпроси и с може би желанието да прочетете оригиналната история на Джулиано да Емполи.
