„На дъното на ЕС…“, „Тревожна статистика…“, „Едва 30% от българите…“ – това са част от заглавията през годините по повод провежданите проучвания за достъп и посещаемост на културни събития у нас. След като преди дни бяха публикувани резултатите от поредната статистика, медиите отново излязоха с гръмки заглавия.
Гръмки и притеснителни,
но отразяващи една действителност, за която не винаги си даваме сметка.
„Има ли виновни за липсата на културни навици…“ е логичният въпрос, който да си зададем. Защото проблемът е много по-голям. Щом има проблем трябва да има виновни… Ами какво, ако няма един, когото да посочим с пръст и шумно да обвиним,
какво, ако отговорните сме всички ние.
Родителите ни са отговорни да възпитат навиците, които смятат за необходими в нас, а ние сме тези, които ще научат следващото поколения. Тук стигаме до въпроса дали смятаме културните навици за важни.
От векове се счита, че културата е признак на начетеност, образованост и престиж. Причините са чисто исторически – това схващане произлиза от времената, в които достъпът до култура наистина е бил ограничен и е представлявал лукс за богатите и знатни хора.
Днешният свят е толкова различен и далечен от тези епохи, че би трябвало всичко да се е променило. Е, почти всичко… Все пак още се възмущаваме, че „над 60% от хората у нас не са били на кино или театър“ и „40% не са прочели нито една книга“ през последната година.
За данните от проучването може да се каже много – какви са причините, които хората са посочили, влияят ли се резултатите от географски фактори, има ли промяна спрямо минали години, какво да се предприеме оттук нататък?
Интересно е например, че докато преди, основна причина за непосещаемостта на културни събития е била недостиг на пари,
то сега е липсата на време.
Като цяло това е и европейска тенденция, както твърди Диана Андреева от Обсерваторията за икономика на културата. „Хората с най-високи доходи често не намират време за културни дейности поради натоварената си работа“, пишат от БНР.
Каква ирония. Това ми напомня на нещо много интересно, което бях видяла преди време. Беше следното: когато си млад имаш време и енергия, но нямаш пари; когато си възрастен имаш пари и енергия, но нямаш време; а когато си пенсионер имаш време, но нямаш пари, нито енергия.
От тазгодишното проучване например става ясно, че в дела на хората, за които културните събития са твърде скъпи, на първо място попада групата на хора на възраст над 65 години.
Степента на образование също се оказва ключов фактор. И май изглежда, че не толкова много неща са се променили от преди векове…
Но да оставим настрана родната действителност за момент и
да погледнем как стоят нещата в Европа.
Според проучване през 2015 г. две трети (66,5 %) от населението на Европейския съюз (ЕС) на възраст над 16 години е посетило поне едно културно или спортно събитие. Това означава, че всеки трети човек не е отишъл на кино, не е посетил културна забележителност и музей и не е присъствал на концерт или спортно събитие.
И в тази статистика България е на дъното – на предпоследно място,
„води“ ни само Румъния.
През 2015 г. в държавите членки на ЕС, над 80 % от населението на възраст над 16 години в Швеция (88,8 %), Нидерландия (86,5 %), Дания (86,1 %) и Финландия (84,6 %), изпреварвайки Люксембург (82,7 %) и Франция (80,5 %), е присъствало поне веднъж на културно или спортно събитие.
Какво показват по-новите данни?
Между април 2022 г. и март 2023 г. кинопрожекциите са най-популярното събитие в областта на изкуствата и културата в Англия. Според проучване на Министерството на цифровите технологии, културата, медиите и спорта (DCMS) почти половината от анкетираните възрастни в Англия са ходили на кинопрожекция през последните 12 месеца. Същевременно 30% от извадката на проучването са посетили музикално събитие на живо.
Но едва 7% са посетили събитие, свързано с книги, писане или четене.
Във Франция проучване от 2022 г., показва, че 40% от хората на възраст над 16 години са ходили на кино поне веднъж, а 13% – поне четири пъти. 22% от хората са гледали поне едно представление (театър, танцов спектакъл, опера или концерт) през годината, а 32% са посетили поне един културен обект (музей, галерия, паметник, археологически обект и др.).
Тук данните между двете страни са близки.
Нидерландия например и до днес запазва челните си позиции по посещаемост на културни събития – проучване от 2022 г. показва, че 87% от холандците са посещавали едно или повече културни мероприятия.
Във Франция 61% от хората са прочели поне една книга
през последната година, независимо дали е електронна, аудио или хартиена, а 19% са прочели поне десет през последните 12 месеца.
Това значи, че около 40% от французите не са прочели нито една книга –
точно каквато е статистиката и за България.
Не че това е нещо, с което можем да се похвалим – числата са си числа, но нагласата ни е много важна. Виждаме ли чашата наполовина празна или наполовина пълна? И можем ли да направим нещо догодина, за да са числата различни?
Да, може и да сме „на дъното на Европа“ в някой отношения, но това не бива да ни обезсърчава, защото нагласите ни са най-важни. Светът не е черно-бял и често генерализациите не отразяват точно действителността.
Как избираме да гледаме на света е ключовият фактор, който ни води напред или ни пречи да се развиваме. В крайна сметка всичко зависи от нас.
