„Театралната сцена дава сила, тя ни зарежда. Смятам, че това става, когато изпълнявам нещо стойностно“. Думите са на актьора Коста Цонев, пише БТА.

Днес се навършват 95 години от рождението му.

Той завършва актьорско майсторство през 1952 г. при Стефан Сърчаджиев, в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”). В същия клас са Георги Калоянчев, Иван Тонев, Луна Давидова, Катя Зехирева, Катя Динева, Жани Божинова, Ани Дамянова, Васил Мирчовски, Георги Костов, режисьорите Вили Цанков, Рангел Вълчанов, Николай Люцканов, Никола Корабов.

През 1952 г. актьорът дебютира в ролята на Антон, в „Младостта на бащите” от Б. Л. Горбатов в Народния театър за младежта (днес Младежки театър „Николай Бинев“). Там работи в продължение на 14 години. Успоредно с това, трупа опит, който го учи да пее и танцува, дава му възможност да опита всички варианти на актьорската игра.

Обущар, хлебар, строителен работник, бояджия…

Когато е 13-годишен, Коста Цонев губи баща си. Налага се да започне работа, тъй като единият му брат е в чужбина, а другият – в казармата.

Детството му преминава в добруджанския квартал на Красно село, където се занимава с различни професии. Бил е обущар, хлебар, строителен работник, управител и

бояджия като баща си.

Именно последната професия по-късно актьорът пресъздава художествено в мюзикъла „Баща ми, бояджията“ по сценарий на брат му – писателят сатирик Васил Цонев.

Две рождени дати

Коста Цонев е роден в София на 3 юни 1929 г., въпреки че във всички документи е записана за негова рождена дата 10 юни.

„Всъщност, аз съм роден на 3 юни. По стар обичай, на тази дата се празнуваше Константин и Елена. Насън леля ми видяла една жена облечена в черно, която ѝ прошепнала

„Не се безпокойте, детето ще си дойде с името“.

Така че, ако бях момиче, щях да съм Елена. Попът обаче нещо се объркал и написал в кръщелното, че съм роден на 10-и“, разказва той.

За Дон Кихот: Намерих своята тема на актьор

От значение за развитието му като актьор е участието му в създадения през 1965 г. Театър на поезията и естрадата с режисьор Леон Даниел.

Там Коста Цонев изиграва ролята на Дон Кихот

в мюзикъла „Човекът от Ла Манча” под режисурата на Гриша Островски.

„Още при първия досег с тази творба останахме като потресени. Въздействието бе огромно! Заловихме се за работа – цели двадесет нощи без прекъсване. Живеехме само с това. Мислех, разучавах мелодиите, пленен бях от великото произведение на Сервантес. Намерих своята тема на актьор! И досега този спектакъл звучи като нещо, което не може да се повтори”, разказва актьорът.

35 години в театър „София“

От 1966 до 2001 г. Коста Цонев играе на сцената на театър „София”. Гастролира в „Театър 199“. В историята на българския театър Коста Цонев остава с ролите на Ричард Трети в едноименната пиеса на Шекспир, на Тибалт в „Ромео и Жулиета”, на Чорбаджи Петко от „Първите” на П. Ю. Тодоров, на Жак в „Както ви хареса” от Шекспир.

Коста Цонев участва в редица български филми.

Зад него остават ролите му на Боян от „Бъди щастлива, Ани” (1961), Емил Бобев от „Господин Никой” (1969), Евънс от „Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971), бащата от „Баща ми бояджията” (1974), Александър/Йоан Асен от „Сватбите на Йоан Асен” (1975), Емил Боев от „Умирай само в краен случай” (1978). Както и принц Кирил от „Ударът” (1981), Климент Охридски от „Борис I” (1985), Никола Бакърджиев от „Спасението” (1984), Христо Алданов от „Дом за нашите деца” (1987), Борис Скарлатов от „Жребият” (1993), бащата от „Кръговрат” (1993), дядото от „Шантав ден” (2004).

На 72 години влиза в политиката

През 2001 г. Коста Цонев влиза в политиката като депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005) от „Национално движение „Симеон Втори”. Депутат е и от 40-ото Народно събрание (2005-2009). На 11 юли 2005 г. като доайен той открива първата му сесия.

През 2001 г. Коста Цонев издава мемоарната си книга „Дон Кихот от Красно село”, а през 2007 г. – „Моите жени, моите роли”.

Признание

Актьорът е носител на редица награди и отличия. През 1976 г. Коста Цонев е удостоен със званието народен артист.

Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден „Стара планина” (първа степен, 1999).

През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци

за цялостен принос към българското филмово изкуство.

През 2011 г. е първият носител на новата голяма награда на Министерството на културата – „Златен век” (огърлие) и на наградата „Аскеер” (на театър „Българска армия”) за цялостен принос в театралното изкуство.