Преди 14 години от този свят си отива едно от знаковите лица на българската режисура – проф. Крикор Азарян.

Режисьорската му кариера e най-трайно свързана с Tеатър „Българска армия“, на чиято сцена твори близо 40 години. Това е цяла епоха, в която

неговите спектакли събират енергиите на поколения актьори

в трупата на военния театър, като създават ударна вълна на съвременно внушение за драматичните парадокси на живота, болката и красотата.

Крикор Азарян оставя след себе си емблематични постановки по Чехов. Освен тях обаче драматизира текстове от Радичков, Шекспир, Гогол, Самюъл Бекет и много други.

Роденият на 14 март 1934 г. в Пловдив актьор се дипломира с режисура в НАТФИЗ през 1966 г. След това той се насочва към драматичния театър в родния си град. Като театрален режисьор работи най-дълго във Военния театър, а също и в Народния, Сатиричния, Театър „София“. Той се изявява на сцените в Пловдив, в театри в Москва, Битоля, Варшава и др.

Чрез поколения свои възпитаници в Театралната академия

професорът гради съвременното лице на българския театър.

Ученици на проф. Азарян са звезди на театъра като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Чочо Попйорданов, Валентин Танев, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Рени Врангова, Галин Стоев, Койна Русева, Стефка Янорова.

Педагогическата си дейност той започва през 1970 г. като асистент на проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1976 г. води клас по актьорско майсторство и режисура. От 1988 г. е професор.

Негови асистенти в НАТФИЗ са били Тодор Колев, Иван Добчев, Елена Баева и Атанас Атанасов.

Крикор Азарян е бил удостояван с всички български театрални награди.

Носител е на почетен „Аскеер“. През 2008 г. получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Режисура“ за спектакъла „Чайка“ на Театър „Българска армия“. Носител е и на орден „Стара планина“.

Въпреки всичките му успехи, животът на големия режисьор не е лек.

Той понася много удари както от съдбата, така и от хора в неговото обкръжение.

Малко преди да падне в неравната битка с рака Крикор преживява кошмара да погребе болното си от церебралната парализа дете, за което той и съпругата му се грижат непрестанно през целия му близо 20-годишен живот, пише сайтът „Българска история“.

През 2005 г. напуска Академията за театрално и филмово изкуство след 30 години преподаване след конфликт с управата на висшето учебно заведение. Решението му предизвиква яростна съпротива сред студентите.

Животът на режисьора обаче в никакъв случай не бива да бъде наричан тъжен. Той успял да остави ярка следа, която да направи творческия му път още по-забележителен и незабравим.

Почитта и обичта към Азарян продължават да са все така силни и днес сред всички български театрали.