Дамян Дамянов е един от най-нежните български лирици, роден на днешната дата, 18 януари, през 1935 г. в Сливен.
Той пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка „Ако нямаше огън“ излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.
Носител е на редица отличия,
сред които званието „Народен деятел на културата“, Димитровска награда, наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество и т.н. На името на Дамян Дамянов е учреден национален конкурс за поезия, а през годините произведенията му неизменно се радват на
огромен читателски интерес
и са превеждани на руски, украински, унгарски, италиански и др.
Във фокуса на лириката на Дамянов стоят
темите за любовта, страданието и вътрешния свят на човека.
Яркият талант, дълбоката душевна енергия и интелектуална искреност, с които се отличава неговият стил, определят заслуженото му място сред доайените на българската литературна класика.
В негова чест си припомняме някой от най-обичаните му творби.
Когато си на дъното…
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Не си отивай…
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас?
Ще викаш ти — гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
…
Чудо
Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…
Остани тази нощ
Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врти любовта ни ще скрият,
ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.
В тиха златна гора ще потънеме двама
и ще гоним насън оня дивен елен,
който бяга във нашите сънища само!
…
Стихотворението „Остани тази нощ…“ беше притворено и в песен от неповторимата Мария Илиева. Песента е част от саундтрака на сериала „Порталът“.
