Начинът, по който Иван Бърнев си поема дъх и преглъща преди да каже следващия стих.

Начинът, по който Бойко Кръстанов си тактува с крак, докато маестро Антони Дончев свири.

Начинът, по който Малин Кръстев става и оправя стола, докато Луиза Григорова-Макариев сяда. Начинът, по който те се усмихват докато танцуват.

Начинът, по който Захари Бахаров се смее.

Начинът, по който Весела Бабинова оправя роклята си.

Начинът, по който Владо Пенев изпява „Синева“.

Начинът, по който погледът и дълбокият глас на Малин Кръстев те завладява.

Начинът, по който Теодора Духовникова затваря очи, докато рецитира. 

И начинът, по който Юлиан Вергов я прегръща и изпълнява „Хей Джуд“.

Всичко това е магия. Те са магия… „Поетите“!

Много е трудно да опишеш нещо с ограничените възможности на думите, когато то се усеща само със сърцето. Може би все пак само поетите са тези, които го умеят. 

Това, което тези обичани актьори правят, давайки живот на стиховете на също толкова обичани поети, е отвъд думите. Очите им говорят, дори мълчанието им е въздействащо. 

Този път „Поетите“ празнуват любовта. И ние заедно с тях. Какъв по-добър начин освен да го направим с любовни стихове.

Зала 1 на НДК беше препълнена със сърца, които трептят на честотите на поезията. Докато Малин Кръстев рецитира едно от стихотворенията си, чувам зад себе си глас, който изрича точно думите, заедно с него.

Магията е споделена

и преживяна от всички.

„Поетите и Любовта Live“ е проект, който оставя за дълго отпечатък върху душата ти. Просълзяваш се, настръхваш, дъхът ти спира, размиваш се, пееш заедно с тях… И изобщо не преувеличавам – всичко това се случва само за два часа, в които се пренасяш в паралелен свят. 

„Всички сме много щастливи, че сте тук в името на поезията. Замислих се, че преди време тази зала можеше да бъде напълнена с всичко друго, но не и с поезия“, каза Захари Бахаров.

На сцената на „Поетите и Любовта Live“ звучаха стихове на Георги Господинов, Валери Петров, Ивайло Балабанов, Миряна Башева, Иван Ланджев, Христо Ботев, Маргарита Петкова, Христо Фотев, Павел Матев, Димитър Подвързачов, Камелия Кондова.

Спомням си, че преди време си говорихме с Теодора Духовникова за революцията, която „Поетите“ правят в обществото ни. Обръщат внимание не просто към поезията като изкуство, но специално на красотата на българската поезия. А как се случи това? И те не са много сигурни за причините, но

резултатът е повече от удовлетворяващ.

Самото присъствие на всички актьори на сцената е магнетично. Комбинацията от големия им талант, красотата на думите, блясъка на сцената, музиката и визуалния фон прави „Поетите“ несравнимо преживяване за всички сетива. 

Освен че могат дълбоко да те разтърсят, те умеят и да те разсмеят. „Изповед“ на Петко Славейков е брилянтно представено и рецитирано от Захари Бахаров. „Редактирал съм Славейков за наше общо добро“, пошегува се той. Публиката се смее с глас, а само след малко притихва и затаява дух.

Някак неизбежно е поезията и музиката да вървят ръка за ръка. Все пак стиховете нерядко се превръщат в песни. Пианото на маестро Антони Дончев толкова добре се вплита в думите, че в един момент сякаш забравяш, че го чуваш. Специален гост на „Поетите“ беше Свилен Ноев, който заедно с Бойко Кръстанов придават съвсем различен смисъл на песента на група „Остава“ „Шоколад“.

И понеже вечерта беше посветена на любовта Владо Пенев я закри с може би един от най-великите текстове, писани за любовта, намиращ се Библията: „И така остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта“.