Актрисата Мария Стефанова е носител на наградата „Аскеер“ в категория „Водеща женска роля“ за превъплъщението си на Розовата дама в „Оскар и розовата дама“ от Ерик-Еманюел Шмит, реж. Стефан Спасов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
В емоционален разговор след края на церемонията Стефанова говори с нас за значението на празника 24-ти май, образа на Розовата дама като спасителка и страданието, което човек трябва да приема единствено с вяра и доброта.
-Какво означава датата 24-ти май за Вас?
-За мен тази дата е особено важна, защото съм дъщеря на учителка. Мама ни събуждаше и казваше „Станете, поклонете се на този ден“. Това е ден , който ни обединява, а не ни разединява. Това е ден на думичката, започваща с „М“ и
написана от нас още на ученическия чин в първи клас- „МАМА“.
Също ден на думите „Мир“, „Свобода“. 24-ти май е празникът на нашето просветление, нашия път, нашите надежди. Това е празник на всичко детско, което живее у нас.
Ако пазиш детенцето в себе си, ти винаги ще го будиш, когато си в беда,
когато трябва да скочиш в риск, но да знаеш, че има спасение.
-Розовата дама е героиня, която обичам, защото…
Маминка Роза е образът на едни специални жени с розови престилки. Те не са медицински сестри, те са дами, които съпровождат последните дни на болния човек – в този случай на едно изключително дете.
Това е чиста и вълнуваща история.
Пиесата поражда много сълзи, но накрая хората излизат с ведрост. Те излизат с вяра в човешката доброта – вяра, че в този живот има кой да е до теб и
има нещо, което е осмислило твоя път.
-Героинята в пиесата „Оскар и розовата дама“ пише писмо към Бог. Какво би ни отговорил той?
– Че има физическо страдание и има душевно страдание. Трябва човек сам да избере. Физическото страдание някак си се изтърпява, душевното – трудно.
