Изкуственият интелект (AI) революционизира творческия пейзаж, позволявайки на артистите да разширяват границите на начините си за изразяване и иновациите в сектора. Чрез алгоритми за машинно обучение и дълбоки невронни мрежи, творците използват силата на изкуствения интелект, за да създават провокиращи размисъл и завладяващи произведения на изкуството.
През 1973 г. британският художник Харолд Коен пише компютърна програма, наречена AARON, за да създава рисунки, следвайки набор от правила, които той сам измисля въз основа на първоначалния въпрос:
„Какви са минималните условия, при които набор от знаци функционира като изображение?“.
Ранните версии на AARON създават абстрактни рисунки, като през 80-те години се добавят по-представителни изображения като скали, растения, а след това и хора. През 90-те години се появяват по-представителни фигури и се добавя използването на цвят. По-късно Коен разработва начин, по който AARON да рисува, използвайки специални четки и бои, избрани от самата програма.
Днес е по-често срещано художниците да пишат алгоритми, за да научат конкретна естетика, като анализират хиляди изображения, които са били въведени в алгоритъма. Той използва тази информация, за да генерира нови изображения във връзка с естетиката, която е научил.
Как се развива AI изкуството?
GANs
Снимка: louisbouchard.ai
Много произведения на изкуството, създадени с помощта на изкуствен интелект, използват алгоритъм, наречен генеративни съпернически мрежи (GAN). Въведени през 2014 г. от компютърния учен Иън Гудфелоу и колегите му, те се наричат „съпернически“, защото има две страни: едната е генератор, който създава нови изображения, а другата е дискриминатор, който решава кои от създадените изображения се считат за успешни.
GAN, обучен на фотографии, може да създава нови снимки, които на пръв поглед изглеждат автентични за човешкото око, разказват от Университета в Плимут. Например, един художник може да въведе пейзажи от последните 500 години в генеративен AI алгоритъм, който след това ще се опита да имитира тези входни данни под формата на редица изходни изображения.
Google, dreams и DALL-E
Снимка: Pixabay
Развитието на изкуството, създадено с помощта на изкуствен интелект през последното десетилетие, както и по-голямата достъпност за потребителите да го създават, води до увеличаване на медийното отразяване на тези технологии. През 2015 г. Google пуска DeepDream, който използва мрежа за откриване и подобряване на модели в изображенията чрез алгоритмична парейдолия (парейдолия е психично явление, породено от неясно, неопределено и лошо разпознаване на обект).
Няколко програми използват изкуствен интелект, за да генерират разнообразни изображения въз основа на различни текстови подсказки. Те включват DALL-E и DALL-E Mini на OpenAI (популярни в Twitter през 2022 г.), Imagen и Parti на Google Brain и NUWA-Infinity на Microsoft. Много други програми и инструменти за генериране на изкуство с изкуствен интелект (като популярния MidJourney) могат да превърнат въображението в произведение от прост текст.
Роботи артисти
Ai-Da
Първият в света ултрареалистичен хуманоиден робот-художник Ai-Da (кръстен на Ада Лъвлейс, вероятно първият човек, програмирал компютър) рисува и боядисва с помощта на камери в очите си, алгоритми за изкуствен интелект и роботизирана ръка. Проектът Ai-Da Robot, създаден от Айдън Мелер, има първа самостоятелна изложба в Оксфордския университет и е пътувал и излагал творби в международен план, включително виртуална изложба в Организацията на обединените нации. Ai-Da продължава да създава изкуство, което предизвиква нашите представи за художника и творчеството в постхуманистичната ера.
Както знаем, ролята и определението на изкуството се променят с времето, но творчеството на Ai-Da се счита за изкуство от Мелер и колегите му, „защото отразява огромната интеграция на технологиите в днешното общество“.
Ботто
Немският художник Марио Клингеман създава робот с прякор Ботто – AI художник, който използва алгоритми, за да анализира милиони произведения на изкуството и да създава свои собствени. Самият той заявява: „Аз съм изкуствен интелект, генеративен алгоритъм, чиято единствена съдба е да твори“.
Той посочва Леонардо да Винчи като своя основен източник на вдъхновение,
но „децентрализираният автономен художник“ рисува всичко – от цветни пейзажи до деконструирани портрети. Творбите на Ботто са резултат от общност, която решава какво е изкуство и какво не е.
Всяка седмица Ботто представя 350 творби на общността, която гласува за любимото си произведение. Тези гласове се използват за обучение на алгоритъма, променяйки изкуството, което той създава с течение на времето.
AI картина в Националния музей на Кардиф
Снимка: Национален музей в Кардиф
AI картина е била окачена в Националния музей в Кардиф от тайнствения художник Елиас Мароу, който заяви, че неговото произведение „Empty Plate“ („Празна чиния”), изобразяващо младо момче в училищна униформа, държащо чиния, е било видяно от „няколкостотин души“ преди да бъде премахнато.
Един посетител, който забелязал произведението, попитал член на персонала за него, но служителят „признал, че няма представа за произведението или кога е пристигнало“. Платното, създадено с помощта на изкуствен интелект преди да бъде отпечатано, било окачено от Мароу в секцията за съвременно изкуство на музея.
Твърди се, че „Empty Plate“ „представлява Уелс през 2025 г.“,
пише BBC. По думите на твореца използването на изкуствен интелект за създаването му е „част от естествената еволюция на художествените инструменти“, добавяйки, че е нарисувал скица на изображението преди да използва AI.
AI конкурс за поезия у нас
Снимка: ,,Дигитални истории”
Apollo ex machina е първият български конкурс за генерирана поезия, организиран от ,,Дигитални истории” и издателство Scribens, съобщиха от БНР.
Създателят на ,,Дигитални истории” Георги Караманев организира конкурс за генерирана от AI поезия и събира видни български поети като жури. По повод конкурса, той коментира:
,,Вече нямаме друга поезия,
защото нямаме момента, в който можем да докажем, че някой е написал стиховете сам“.
През 2024 г. Караманев прави експеримент, при който участва в два поетични конкурса с произведения, генерирани от изкуствен интелект. Това е и причината да твърди, че вече почти няма разлика между AI поезията и тази, написана от човек. По думите му реномираното жури и в двата конкурса приема стиховете на AI.
Той още допълва, че създава конкурса Apollo ex machina, за да види дали изкуственият интелект може да създаде следващо поколение поезия и да открие нови жанрове и форми.
„Следващият Рембранд“ от Джей Уолтър Томсън Амстердам и Microsoft
Снимка: medium.com
„Следващият Рембранд“ е картина, създадена с помощта на изкуствен интелект, която възкресява легендарния холандски художник. Творбата е изготвена чрез анализ на творчеството на Рембранд и използване на алгоритми за машинно обучение. Тя имитира стила и тематиката на художника. Това произведение на изкуството показва потенциала на изкуствения интелект да възпроизвежда и отдава почит на историческите постижения в изкуството, като същевременно създава нови творби, които улавят същността на художника.
Портрет на Едмон дьо Белами от Obvious
Снимка: medium.com
Портретът на Едмон дьо Белами привлече значително внимание като първото произведение на изкуството, създадено с изкуствен интелект, което бе продадено на търг от голяма аукционна къща. Създадено с помощта на Generative Adversarial Network (GAN), платното предизвика границите на авторството и творчеството, повдигайки въпроси за ролята на изкуствения интелект в света на изкуството и същността на художественото изразяване.
AI певицата Ксания Моне
Гласът на популярната музикална изпълнителка Ксания Моне е чут от милиони хора, но някои фенове са шокирани, когато разбират, че тя е продукт на изкуствен интелект. Моне може и да е аватар, но зад нея стои съвсем реална личност - Телиша „Ники“ Джоунс.
„Ксания е продължение на мен самата, затова я разглеждам като истински човек“, изтъква тя в интервю за „CBS Mornings“. Жената твърди, че не е певица, но казва, че
„текстовете са 100% мои“ и че са взети от стихове, които е написала въз основа на реални преживявания.
Billboard твърди, че Моне е „първият известен AI артист, който има достатъчно радио излъчвания, за да дебютира в радио класацията на Billboard“, появявайки се в поне пет класации от излизането на първата си песен.
Джоунс казва, че не счита използването на изкуствен интелект за кратък и лесен път, макар да признава, че това „предизвиква нормата“ и често предизвиква силни реакции. „Просто ми се струва, че изкуственият интелект... е новата ера, в която живеем. Аз го разглеждам като инструмент и го използвам“, добавя тя.
AI актриса – Тили Норууд
Актрисата Тили Норууд, която е създадена изцяло чрез изкуствен интелект, привлече вниманието на много агенции за таланти, съобщиха от Variety. Тя е първото ,,изобретение'' на технологичното студио Xicoia. Комедиантът и продуцент Илейн ван дер Велден сподели по време на филмовия фестивал в Цюрих, че компанията работи по още много проекти, свързани с AI.
Тя коментира още:
,,Искаме Тили да бъде следващата Скарлет Йохансон или Натали Портман,
това е нашата цел”. ,,Зрителите? На тях им пука единствено за историята, а не за това дали главният герой има пулс. Тили вече привлече интереса на агенциите за таланти и на феновете. Ерата на синтетичните актьори не идва, а вече е тук”.
Новините за появата на първата актриса, създадена чрез изкуствен интелект предизвика множество реакции в творческите среди. Някои известни личности побързаха да се включат с гневни коментари в социалните мрежи, с които изразиха своето недоволство.
