„Трудът на стотици хора на изкуството бе очернен от схеми, които за пореден път показват болестите на нашето време и представят пред обществото една действителност, която няма как да бъде истинското лице на българската интелигенция“. Това написа в емоционален пост във Фейсбук министърът на културата Найден Тодоров.

„Пиша долните редове с натежало сърце.

Секторът, който би трябвало да показва пътя напред на всички останали, се разтресе от скандал, показващ, че по никакъв начин не е пощаден от болестите на нашето време. Случващото се в последните дни, за кой ли път показва, че е назряло време за корекция както на методиката на финансиране на Държавните културни институти, така и на механизмите за контрол от страна на Министерството на културата. Наясно съм, че много хора се плашат от думата „контрол“, но дали сме узрели за това да се самоконтролираме? Онова, което разбрахме през последната седмица показва, че не сме“, пише Тородов.

Той подчертава, че прокуратурата и МВР ще си свършат работата по установяването на всички факти и обстоятелства. Както и ще накажат виновните за „това безумно източване на средства от един от най-бедните сектори в страната“.

Тодоров обещава сериозна проверка и в Министерството на културата.

„Тази проверка ще бъде извършена от най-високия проверяващ орган на изпълнителната власт – Главния инспекторат на Министерския съвет. Ще трябва да се разбере и кое е било резултат на човешка грешка, кое е било проблем в системата и особено важно – имало ли е умишлено деяние, което да е било в помощ на извършителите.

Съответно, след обстоен анализ на изисканите от мен през последната седмица данни, проверяващите органи на Министерството на културата ще извършат последователни проверки в държавните културни институти. Тези проверки са с цел да открият нарушения там, където има такива и да подпомогнат ръководствата на институтите в предотвратяването им там, където се установи риск за пробив в системата.“

Според министърът проверката ще е само първата стъпка.

„Следващата е да се предотвратят възможностите за бъдещи измами в сектора“.

Той допълни още: „От страна на Министерство на културата ще се извърши анализ на възможността за централизиране на информационния поток на критични данни, с цел мониторинг на системата в държавния културен сектор и предотвратяване на бъдещи пробиви. Какво би означавало това? Единна система за продажба на билети, единна система за счетоводство и управление на човешките ресурси и единна деловодна система за регистриране на договори и т.н. Всичко това ще улесни възможността за наблюдение и реакции при нарушаване на финансовата дисциплина на опериращите с публични средства в държавния културен сектор“.

Тодоров подчертава, че за да се подпомогне работата на институтите и да се гарантира възможността за

стимулиране на качествените постановки и концерти,

както и да се минимизира натрупването на дефицити, трябва да се предприемат и законови корекции.

„За които ще разчитаме и на обществена подкрепа, както и на волята на парламента. Тези корекции ще бъдат предложени за обсъждане на синдикалните и работодателските организации, както и на Комисията по култура в следващото Народно събрание“.

Ето и мерките, които министърът предлага:

1. Промяна на формулата и стандарта на делегирания бюджет и периодите на преизчисление.

2. Ясен и непроменим в рамките на финансовата година бюджет, със заложени месечни лимити, съобразени с даденостите на отделните институти.

3. Класифициране на институтите според вида им, дейността им през последните години, особеностите на региона и съобразено с особените обстоятелства в съществуването на всеки един институт (наличие на сграден фонд, взаимодействие с местната власт и прочие).

4. Фиксиране на минимален и максимален брой щатни бройки, според новосъздадения класификатор.

5. Създаване на система за изчисление на труда и заплащането, съобразена с особеностите на професиите в културния сектор.

6. Фиксиране на административните, творчески и икономически правомощия на ръководните екипи в културните институти.

7. Създаване на система за обективно атестиране на културните институти и работещите в тях, включително периодична атестация на техните ръководители.

8. Създаване на стимули за развитие на културните институти, съчетано с подпомагане на развитието на регионите в страната чрез нова мотивационна система на Държавна задача, заимствана от концепцията за Национална културна стратегия.

9. Създаване на легални стимули за съвместна работа между културните организации от държавния, общинския и независимия сектор.

10. Създаване на дигитална платформа, представяща дейността на всички културни институти от държавния сектор, към която да могат да се присъединяват и други желаещи културни организации.“

Според Найден Тодоров, ако законовите промени са факт, това би довело до обезсмисляне на опитите за пробив в системата. Както и би дало възможност на културните институти да се съсредоточат в творческата си дейност и развитието на културата в регионите, в които са ситуирани.

„Министерството на културата ще може да се съсредоточи в анализи и адаптиране според резултатите им на държавната политика за подкрепата си за развитието на националната култура, включително чрез развитието и на държавните културни институти. В същото време, част от тези промени ще дадат възможност и за

бързото откриване на нередности в изпълненията на задълженията

на институтите и техните ръководители, на които ще се реагира бързо и безкомпромисно!“

„Бъдещето ще покаже, че в България има много хора на изкуството, които обичат своята работа и работят за издигането на родната култура“, завършва публикацията си министърът.

Причината за предложенията са скандалите в театрите в Смолян и в Разград.

Според прокуратурата в измамната схема, за която вече бившият директор на Театрално-музикалния и филхармоничен център в Разград – Левон Манукян, е обвинен за фиктивни назначения, с което е ощетен бюджетът, е и театърът в Смолян.

Докато текат разследвания и проверки част от българските

творци се обявиха в подкрепа на диригента.

В пост в социалните мрежи певицата Тони Димитрова написа: „Благодаря ти за 140-те концерта заедно! Благодаря ти за таланта, чудовищният работохолизъм, за това, че не отблъскваше моите внезапни хрумки на сцената, и участваше в тях,затова, че след дълго дърпане, все пак пя с мен, затова, че много пъти ми даде диригентската си палка за мъничко, и ми показа как се прави, затова, че приемаше с широка усмивка чувството ми за хумор, даже, когато леко прекалявах шегите за прическата ти, оприличавайки те с този или онзи известен човек!!“