„Нищо не е по-красиво от китарата. Освен може би две,“ казва един от най-великите творци в историята на музиката, Фредерик Шопен. А какво ще кажете за четири, звучащи в унисон? „Истинска магия“ – повтарят всички онези, които са се насладили на няколкочасовото акустично пътешествие на 40 Fingers това лято в Античния театър в Пловдив, минути преди тяхната нова поява на сцената – този път в Зала 1 на НДК.
Ще попитате за останалите, които все още не сме се докоснали до тяхното изкуство? Просто трепнехме в очакване да видим дали ще отговорят на очакванията ни. Ако трябва да говоря през моята призма, бих казала – дори ги надскочиха.
40 Fingers – име, което вероятно сте забелязали през последните няколко дни, скролвайки във вашия смартфон. Създаден през 2017 година в Северна Италия, квартетът събира четирима китаристи – Матео Бренчи, Емануеле Графити, Енрико Мария Миланези и Андреа Витори. Те са известни със своите виртуозни интерпретации и изискани аранжименти на класически шедьоври, популярни рок и поп композиции, както и незабравима филмова музика. Техният талант е високо ценен от световни музикални звезди, сред които Андреа Бочели, Анди Съмърс, The Police, Queen и други. През декември 40 Fingers участваха в празничния концерт на Матео Бочели в Полша, където заедно изпълниха емблематичната песен „Hallelujah“ на Леонард Коен.
Последните няколко години те създават нови аранжименти, трупат милиони гледания в YouTube и не спират да се срещат със своите почитатели по света. В тази студената януарска седмица, те отскочиха и до България. И този път ни подариха не един, а цели два незабравими концерта – във Варна и София.
„Трябва да признаем, че това е концертът ни с най-голямата публика до момента,“
сподели Емануеле Графити, след като поздрави пълната зала с „Добър вечер“ на български език. „Затова сме подготвили едно невероятно парти,“ добави той, карайки публиката да избухне в аплодисменти за малко от секунда.
И така, те ни пренесоха ни „някъде далеч, оттук, където няма студ“ – както пее дует „Шик“. Бях впечатлена как 40 Fingers не просто свиреха, а разкриваха частица по частица от душите си с всяка докосната струна. Нещо, което според мен може да се усети единствено, когато пред теб стоят артисти, които горят, в това което правят. Или, както казва Еди Ван Хален, тези, на които техните китари са
„станали продължение на тях самите.“
След като изтече и вторият час от концерта, 40 Fingers неусетно напуснаха сцената. Но аплодисментите бяха очаквано толкова силни, че те бързо се върнаха и буквално разтърсиха сцената с емблематичния „The Imperial March“ от поредицата Star Wars, както и още няколко любими парчета от 90-те. Последните изсвирени ноти отекнаха в залата, докато музикантите буквално скочиха от местата си и полетяха заедно с тях.
Тяхната музика, придружена от зрелищна визуална продукция, която ни подариха тази вечер – определено ще остане за дълго в съзнанието ни. Всеки, който присъстваше на концерта на 40 Fingers, съм сигурна, би потвърдил думите ми – особено тези, които някога са изучавали уникалността на китарата, дори и за кратко. Единственото, което ми липсваше, беше
едно изпълнение на български или техния роден език – италиански,
което можеха да интерпретират в техния стил без аналог. Но кой знае, може би вече работят върху него като част от репертоара за следващото си турне.
Любов към музиката, приятелство,талант, вдъхновение – ни пренесоха през време и пространство на дълго и топло музикално пътешествие без езикови и географски граници. До такава степен, че след като напускахме Зала 1, не усещахме
повече студения вятър навън и някак не беше толкова тихо, в сравнение с преди няколко часа.
Но мисля, че английският писател Олдъс Хъксли най-добре го е обяснил: „След тишината, това, което се доближава най-много до изразяване на неизразимото, е музиката.“
