„So Happy It Hurts“ – да, това е името на турнето на рок легендата Брайън Адамс, но и чувството, което те обзема след края на концерта му. На 08.12 българската публика получи възможността да се срещне с изпълнителя на „Heaven“ за четвърти път. Концертът, организиран от KEY Events & Communication, е част от петнадесетия студиен албум на автора на хитове.
Идването на любим артист от такава величина винаги предизвиква онова чувство на вълнение, което
пробужда сетивата ти
и те кара да броиш нетърпеливо оставащите минути до началото. Ето, че моментът дойде – в края на петъчния ден се отправих към „Арена София“. Признавам си, че бях леко притеснена от факта, че не съм запозната с всички песни от последния му албум, но пък и нетърпелива да ги чуя на живо. Какъв по-добър начин да го направя? Още по пътя към залата, фокусирайки забързаните хора около себе си, силно впечатление ми направи това, че Брайън беше събрал фенове на най-различни възрасти.
Вече бях в залата, а очакването беше осезаемо. Адамс подклаждаше атмосферата с видеоклипове преди концерта и кабриолет, който летеше над публиката, бързаща да го запечата на снимките си. Да, прочетохте правилно. Запознахме се отблизо с онзи кабриолет от обложката на албума. И да, снимката по-долу го доказва.
След кратка история за началото на човечеството и за това как в него липсвало само едно – рок музиката, Брайън Адамс и неговата банда изскочиха на сцената – всички облечени в еднакви черни тениски. Зад тях през цялото време публиката се наслаждаваше на
впечатляващи визуализации, а светодиодни светлини над сцената
придаваха на цялата инсталация съвременно усещане. В простотата ѝ имаше красота, но въпреки това фокусът тук беше върху музиката и тя се открояваше. Повече от четири десетилетия, през които е оставил следа в индустрията, и над 75 милиона продадени албума означаваха само едно – вечерта щеше да е изпълнена с класики. Така и беше.
Българската публика пя, танцува и се наслади на над 20 песни в рамките на два часа. Акцентите включваха хитове като „Can’t Stop This Thing We Started“, „18 ‘Til I Die“, „Somebody“ и „The Only Thing That Looks Good on Me Is You“, както и основополагащата „Cuts Like A Knife“ и характерния му химн „Summer of ’69“. Началният риф на „Run to You“ предизвика тръпки по тялото и разпали тълпата, а баладите „Heaven“ и „(Everything I Do) I Do It For You“ внесоха романтика в залата, която беше озарена от светещите телефони на публиката.
Няколко парчета получиха акустично изпълнение,
създавайки още по-силна връзка
между артиста и публиката. Пълният състав на групата изпълни „Here I Am“ с по-лек привкус, а Брайън пое самостоятелно „Straight from the Heart“ и предложи „концерт по желание“ с изпълнението на „All For Love“ – хит отпреди 30 години, записан като трио с Род Стюарт и Стинг. В концертната селекция място намери и хитът „Please Forgive Me“ .
Финалът на един от най-големите му хитове „Have You Ever Really Loved A Woman?“ от 1995 година бе изпълнен като „Have You Ever Really Loved A Bulgarian Woman?“. Малко преди изпълнението на „You Belong To Me“ канадският изпълнител обяви конкурс за най-добър танцьор, което приповдигна настроението още повече. Няколко камери, разположени на различни места в залата, следяха танцуващите и ги излъчваха по време на изпълнението му.
Адамс сподели на сцената и за своите лични загуби и преживявания. Преди изпълнението на хита му от 1984 г. – „It’s Only Love“ – дует с Тина Търнър, Адамс направи лично посвещение. Той сподели, че през май е загубил
много важен за него приятел
и едно от най-големите имена в музиката. Сърцето му бе открито и към 94-годишната му майка Елизабет Джейн Адамс, която била най-голямата му подкрепа в началото на музикалната му кариера.
View this post on Instagram
Стоте от най-верните фенове на Брайън Адамс, закупили плоча на място, получиха възможността да се срещнат на живо с музиканта след концерта и да се сдобият с автограф. Малко по-късно самият той качи видео в Instagram профила си, в което написа, че това е бил най-добрият му концерт в България до този момент.
Брайън Адамс все още го има и това е сигурно. Всъщност не съм сигурна, че някога е губил своя пламък. След толкова години на сцена той свети все толкова ярко. На този етап от кариерата му изпълнението на повече от 20 песни на вечер говори достатъчно. Близо 40 години след издаването на дебютния му албум е ясно, че той е преминал границите на поколенията, а творчеството му несъмнено му е осигурило място в историята на рока.
