Два рояла, трима артисти, невероятна музика и книга, пълна със спомени за един гений – това подари на българската публика концертът Chaplin Pianissimo, провел се в зала “България”.
Докато феновете на Чаплин се настаняваха по местата си преди началото на постановката, имах възможност внимателно да разгледам декора на сцената. Освен двата забележителни рояла, изиграли може би най-важната роля през вечерта, забелязах кресло и малка масичка. Това бе мястото, отредено на петия син на Чарли Чаплин – Юджийн. Обстановката мигновено ми напомни за уютен дом. Сякаш всички ние се бяхме събрали като малки деца пред камината, в очакване на любимата си приказка преди лягане. Така и се случи.
Юджийн ни допусна в света на своя велик баща,
разказвайки ни повече за любовта му към киното, проектите му и неговия перфекционизъм. И всичко това под акомпанимента на композитора Жан-Паскал Бейнтус и пианиста от Националната висша консерватория „de Musique de Paris“ Силвен Моризе.
По време на концерта Chaplin Pianissimo тримата разкриха пред България една непозната до момента страна на гения на един артист – всеки по свой уникален начин.
Макар всички ние да свързваме Чарли Чаплин предимно с киното, то се оказва, че той всъщност е бил и невероятен композитор. Доказателството?
Композирал е около 900 минути музика за своите филми.
Още по-впечатляващ от самата статистика е начинът, по който го е правил. Мелодиите са вдъхновявани от конкретни сцени в неговите филми. За да постигне перфектната симбиоза между картината и звука, на Чаплин му се налагало да гледа отново и отново различни кадри от своите филми на семейния прожектор. Ще повярвате ли, ако ви кажа, че той е свирил на чело, цигулка и пиано, но не е познавал нотите? Самата аз останах също толкова изненадана.
Музикалната магия, която Чаплин създава, всъщност е характерна за късното му творчество. Песента към емблематичния му филм “Хлапето” е написана цели 50 години след излизането на лентата. Тогава Чаплин вече е на 82 години.
И докато тогава филмовата музика се е налагало да се изпълнява от оркестър с поне 74 инструмента, то Жан-Паскал Бейнтус и Силвен Моризе доказаха, че днес са необходими само
два рояла, за да може публиката да се пренесе в света на Чаплин
и неговите филми. Допълнителни щрихи и нотка носталгия към изпълнението им носеше и богатият снимков архивен материал с любопитни кадри от любимите на поколения продукции.
Един от фотосите от филма “Треска за злато” показа как Чарли Чаплин яде сварената си обувка. Зад кадъра стои история, която за пореден път доказва перфекционизма на актьора. Обувката всъщност е направена от лакриц (брашно, подправено с екстракт от корените на билката женско биле и анасоново масло). Интересна подробност за изделието е, че ако бъде консумирано в прекомерни количества може да доведе до стомашни проблеми. Това обаче не спира Чаплин да заснеме цели 60 дубъла как си похапва от нея. Историята предизвика искрен смях у публиката.
В хода на спектакъла обаче у мен се прокрадваше и меланхолия. До момента не бях осъзнавала, че
зад едни от най-обичаните комедийни представления може да се крие огромна доза тъга
и разочарование. Идеален пример за това е филмът на Чаплин – “Циркът”. Той е познат на аудиторията като продукцията с най-много комедийни трикове в рамките на минута. В действителност обаче самият Чаплин не харесва филма, тъй като снимките му са съпътствани от пожар, разрушителна буря, кражба от сета и тежък развод. Въпреки душевните му терзания обаче – лентата се превръща в хит сред публиката, а сцената, в която дели клетка с лъв е една от култовите за кариерата му.
Подобно на него – “Модерни времена” също печели сърцата на публиката. Именно в него за пръв път чуваме гласа на Чаплин. Върл противник на въвеждането на диалог във филмите, той отказва да работи по продукции извън пределите на нямото кино в продължение на 10 години. Дори когато го прави обаче, той все пак
оставя своя “отпечатък”, използвайки измислен език,
с който смята, че ще може да се свърже с хората по цял свят.
Chaplin Pianissimo завърши с изпълнение на песента “Smile”, която свързваме с последния кадър от “Модерни времена”. Финалът сякаш отправи едно закачливо намигване към всички нас от публиката, припомняйки ни думите на актьора –
“Ден без смях е загубен ден”.
Оглеждайки се около себе си осъзнах, че заветът му все още е жив днес – дълги години след смъртта му. Причина са не само неговите деца, които са се посветили на това да разказват за таланта на баща си, но и неговите фенове. Аплодисментите след края на Chaplin Pianissimo бяха както за Юджийн Чаплин, Жан-Паскал Бейнтус и Силвен Моризе, така и за дамата от първи ред, носеща характерните за актьора широк костюм, бомбе и бастунче, и за малкото момченце, което от 5-годишно пее песните от филмите му у дома. Всички те поддържат спомена за една кинолегенда жив.
Предстоят още две дати, на които ще можете да се насладите на концерт-спектакъла – 12.06 в Драматичния театър в Пловдив и 15.06 във Фестивалния и конгресен център във Варна.
