Балет „Арабеск“ ще представи трите си класики „Нестинарка“, „Лудо вино“ и „Герман“ в обща творба на 02.03. в Музикалния театър.

„Нестинарка“ по музика на Марин Големинов

е модерна и изразителна. Хореографията на Маргарита Арнаудова се играе вече 40 години. Тази танцова постановка е изключително трудна и е поставяна в Националната опера и балет. Ролята на нестинарката е изключително сложна, има комплексни състояния и съчетания. Създадена е за Марияна Маркова преди години. Сценографията и костюмите са на Мария Трендафилова. Сюжетът на спектакъла е изграден на основата на стар народен обичай – игра върху огън в деня на празника на Св.св. Константин и Елена. Пътят на спектакъла „Нестинарка“ преминава като през жарава. Тази танцова икона, реставрирана от Олеся Пантикина, дъщеря на Маргарита Арнаудова и ново поколение артисти, е една от визитните картички на „Арабеск“ и днес.

„Лудо вино“ е по народна музика,

сюжетът е свързан е с ритуала по създаването на виното и по специално тъпченето му. Изразява се свещенодействието на ритуала.  Хореографията е на Боряна Сечанова, костюмите на Цветанка Петкова-Стойнова.

„Герман“ е по идея и сценография на Васил Докев, хореография и режисура са на Антония Докева.  Това е танцова творба, тълкуваща ритуала.

Идеята на произведението е свързана с необходимостта на човека да се хармонизира с природата и вярата. Изградена върху автентични ритуали, хореографията е проникната от идеята за земята, бленуваща своето плодородие. То се случва в мистичната среща на земята и водата, за която танцът има силата на заклинание.

Балет „Арабеск“ с любов представя една от най-ярките линии в търсенията на трупата и на поколения български хореографи, а именно в областта на свързването на българската традиция и фолклор със съвременния танц. Тази линия е завещана на трупата от Маргарита Арнаудова, която в поредица от ярки експериментални спектакли синтезира един самобитен хореографски език, базиран на стилизирането на елементи от българския фолклор и на органичното им свързване с пластиката на босоногия танц, на техника греъм или на джаза.  Тази любов е споделена и от следващите поколения хореографи на „Арабеск“.