Зала 1 на НДК трепне в очакване в една красива снежна нощ в навечерието на най-светлия празник – Коледа. Малки и големи бързат да заемат местата си, за да видят гениалния унгарски пианист, който разпродава за часове зали с мащаба на „Роял Албърт Хол“ и „Карнеги Хол“ – HAVASI.

Носейки духа на рок звезда, майсторството на класически пианист и дълбока емоционалност, той не просто изнесе концерт, а ни подари истинско изживяване. Потопи ни в своя свят, отвори прозорец към съзнанието си и ни показа най-вече какво означава гениалност –

онази, за която думите винаги не стигат.

За тези от вас, които за първи път чуват името HAVASI, трябва да знаят, че зад него стои не само изключителен талант, но и много труд и дисциплина. Balázs Havasi започва да свири на пиано от 4-годишен, а по-късно завършва Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща. Първият му международен успех идва с основаването на групата „Unbending Trees“ заедно с певеца и текстописеца Крищоф Хайош през 2006 г. Малко след това музикантът представя и HAVASI Symphonic на концерт в Консерваторията в Будапеща, като записва

исторически рекорд в Книгата на Гинес – изсвирва един и същи тон на пианото 498 пъти за 60 секунди.

Днес той има десетки концерти зад гърба си по цял свят, като до декември 2017-а „Havasi Concert Show“ е № 6 сред най-продаваните турнета в „Билборд“ с приходи от 3,1 млн. долара. Най-новото му шоу в стил „Лас Вегас“, с оригинален дизайн е създадено в сътрудничество с творческия директор Брайън Бърк,

работил със Селин Дион, Il Divo, „Америка търси талант“, и визуалния дизайнер Жил Папен, работил със Cirque du Soleil.

Той представя своето творчество за първи път в България през 2019 г. и се влюбва

в публиката, което го кара да се връща година след година.

„Какъв успех да се върна тук в България!“ – каза унгарският пианист и композитор след зрелищното начало на шоу в стил „Лас Вегас“, представяйки вълнуващи мелодии заедно със своя екип под звука на пиано, емоцията на соловия женски вокал, перкусии, цигулка и контрабас.

Програмата, която бяха подготвили, съдържа 100% оригинални произведения, както и на всяко негово шоу досега,

придружена с впечатляващи визуални елементи и кинематографични ефекти.

„Всички видеа, представени зад мен и на рояла, показват какво се случва в моето съзнание, докато свиря“, сподели с публиката HAVASI и и така, неусетно ни поведе

на едно дълго музикално пътуване в своя свят, изпълнен с безброй парченца реалности.

Измежду бързите стъпки на вълците, обикалящи около него, разцъфтяването на пролетта около нас и пулса на града през неговия поглед, под звука на рояла, той

направи една лична изповед, посвещавайки едно от авторските си композиции

на семейството си и най-вече на жена си, „която е негова опора вече 20 години“. Неговото изпълнение изпълни Зала 1 с нежност и развълнува дори и

най-малките му почитатели, които следяха внимателно всяка негова изсвирена нота.

HAVASI, дни преди тазгодишното му шоу в България, споделя: „Вълните, вятърът, дори тишината в гората – всичко това е музика. Когато композирам, се опитвам да уловя тези елементи и да ги предам на публиката, като създам усещането, че тя е част от нещо по-голямо, от самия свят.“ Освен природните елементи, които го вдъхновяват, той ни показа и още много други, но този, който определено впечатли най-много публиката, беше изпълнението му „The Golden Thread“, на български „Златният конец“. С него той ни отведе на едно от най-дълбоките кътчета на рояла, представяйки ни струните като златни нишки, които според него

„символизират силнита връзка между хората“.

Отношението на HAVASI към всички на пръв поглед малки детайли, които ни заобикалят, истински ме впечатли. Със своя несравним талант той ни показа, че изключителността не е някъде отвъд материята, която търсим в годините на еволюция. Тя е тук и за да я познаем, трябва да погледнем и чуем не само с очи, но и със сърце.

В края на концерта HAVASI Symphonic ни

представиха една нежна черно-бяла приказка, контрастна на всички цветове и светлини,

които видяхме до момента, на фона на красиви планински и морски пейзажи, през очите на човешките съдби и техните емоции при първата среща с тях. Под гласа на Edina Szirtes, която оживяваше всеки изсвирен звук, и нейното изпълнение с цигулка, залата притихна, и една красива тишина изпълни публиката до последната изсвирена нота,

докато всички не станаха на крака и не спряхa да аплодират неуморно.