Казват, че болката от загубата сближава, същото обаче се отнася и за музиката. Хиляди хора се стекоха в НДК за концерта на „Фондацията“. Този път обаче той щеше да бъде различен. По-малко от месец преди датата, на която групата трябваше да отпразнува 80-годишния юбилей на Кирил Маричков, музикантът внезапно си отиде от този свят.
Дни преди концерта не спираше да ме гложди въпросът как членовете на групата са успели да съберат сили толкова скоро след загубата му и да излязат на сцената, която до преди дни са делили със своя обичан колега и приятел.
Очаквах концертът да бъде най-емоционалният, който съм посещавала до момента.
Това, което „Фондацията“ направиха на сцената обаче надмина дори и най-смелите ми очаквания. Вместо да се фокусират върху болката си и липсата на Кирил Маричков, те бяха избрали да отпразнуват неговия живот, посветен на музикалното изкуство.
„Този концерт не е посветен на това, че Кирчо го няма, а на това, което той ни остави“, обърна се към публиката Иван Лечев.
„Няма да правим тъжен концерт, Кирчо би ни се разсърдил“, допълни Славчо Николов. В този момент се усмихнах, но през сълзи –
тежестта на празния стол на сцената, запазен за Маричков, сякаш беше върху гърдите ми.
В опит да разсее тъгата на всички в залата, а може би и своята собствена Иван Лечев отново се обърна към публиката:
„Предполагам, че всички вие също имате празно място в душата си като моето. Тази празнота, която оставя човек като Кирил Маричков, може да бъде запълнена единствено и само с музика“.
Славчо Николов, Добрин Векилов-Дони, Венко Поромански, Иван Лечев, Валди Тотев, Атанас Пенев (Б.Т.Р.), Славин Славчев и Оркестърът на Държавна опера – Пловдив оставиха частица от себе си на сцената. Заедно те превърнаха 30 октомври в истински празник на българската рок музика.
С безупречните си вокали, безгрешните и въздействащи изпълнения на китара, цигулка и барабани „Фондацията“ и приятели успяха да пресъздадат една невероятна атмосфера. Те поканиха всеки един човек от публиката в своя личен свят –
разказаха му за своите приятелства, позволиха му да съпреживее загубата им,
но и го подтикнаха да се влюби още по-силно в рок музиката.
„Ако не бяха нашите вдъхновители „Щурците“ – ние нямаше да сме, каквито сме“, сподели Славчо Николов. Той се върна назад във времето и разказа колко дълбоко е свързан не само с Кирил Маричков, но и с Валди Тотев (също част от „Щурците“). Не само че купува първата си китара от него, но и става баща в същия ден, в който дъщерята на Тотев го дарява с внуче.
„Щурците са групата, която даде рок музиката на България.
Изкуството има едно свойство и то е да възпитава добър вкус. „Щурците“ и Кирчо възпитаха поколения българи със страхотна българска музика и невероятни текстове“, категоричен бе Николов.
Напълно прав е. Години след създаването си (и разпадането си) групи като „Щурците“ и „Фондацията“ все още имат силно влияние върху човешките емоции.
Нежните вокали на „Уморени крила“ отново ме докараха до сълзи.
Силно начало на песента постави Дони, а Кирил Маричков (негово видео) се появи на мултимедията точно навреме, за да хване следващия тон. Обзеха ме тръпки, сякаш отново бяха заедно на сцената и Кирил Маричков никога не беше отлитал от този свят.
„С Кирчо ни свързва минало, настояще и бъдеще. Защо бъдеще? – На неговите песни беше първата ни целувка, първата любов, правихме деца и те растат. Взехме решение, не знам как ще го направим, но ви уверявам, че ще успеем –
30 октомври да се превърне в Ден на българската рок музика.
Ще го отбелязваме всяка година“, взе думата Дони.
Истина е, че човек продължава да живее дори и след смъртта си, когато има приятели, близки, а в случая и милиони фенове, които да поддържат спомена за него и творчеството му жив.
За легендарния музикант дълго време ще напомня и специална ежегодна награда, която ще носи името му. Тя ще се връчва на таланти, които свирят, пеят, композират –
на музиканти, които ще следват делото на Маричков до последния си дъх.
Какво по-ценно би могъл да получи един артист от китарата на една легенда, която да му напомня как с един инструмент може да се пише музикална история?
За изненада на всички присъстващи отличие беше връчено и в края на тазгодишния концерт. Скулптура на китарата в умален размер получи получи победителят от трети сезон на X Factor – Славин Славчев, който по думите на членовете на „Фондацията“, Кирил Маричков наистина много е обичал.
„Нека да празнуваме Кирил Маричков и музиката му, докато сме живи. Нека разказваме на другите за нея. Толкова красиви думи и звуци и емоции не трябва да умират. Докато ние сме тук, те ще бъдат с нас. Предавайте ги и вие нататък“, коментира след получаването на наградата младият музикант.
Хиляди аплодисменти полетяха към небето в чест на Кирил Маричков. Чрез тях публиката нямаше за цел да се сбогува с легендарния музикант, а по-скоро за пореден път да благодари на него и колегите му за незабравимите емоции и вечните хитове.