По всичко личи, че есента е сезонът на концертите. Вече няколко месеца стените на Зала 1 на НДК ехтят под звуците на хубава българска музика. Поредица от сценични юбилеи събудиха носталгия у хилядите родните меломани, които имаха възможността да чуят любимите си изпълнители на живо и да се уверят, че хитовете, които познават от миналото, изпитани през времето, са още по-голяма ценност. Вчера това доказаха и рокаджиите от Б.Т.Р.
Техният талант и изключителен професионализъм вече 30 години ги правят най-добрата група в България, но не това е тайната за тяхното музикално дълголетие. Вярата в мечтите и силата на приятелството събира Атанас Пенев (вокал), Славчо Николов (китара), Иван Калфов (бас китара) и Илиян Диков (ударни) в един задружен екип. Както споменава Наско от Б.Т.Р. в интервюто си за Art Portal, той никога не е обмислял да бъде солов артист и отборната работа винаги го е привличала.
Заедно вокалистът и колегите му организираха истински музикален празник за всички свои фенове – един концерт с хубава музика, любопитни гости и
незабравима емоция за всички поколения, която ще може да бъде изпитана отново и на 21 ноември от 21 часа.
Изненадите на сцената започват още от първите секунди. Музика като от някой гладиаторски филм зазвуча величествено из залата. Това беше приятен съспенс, който подготви публиката за вълнението, което предстои да изпита на тази своеобразна рок арена. Тази симфония от жанрове е добре позната на групата. Само година по-рано – в същата зала, те изпълниха своя репертоар заедно със Симфоничния оркестър към Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ – Велико Търново. Изпълненията от съвместния им концерт са записани и в нов албум, който групата обяви за първи път вчера.
В момента той е достъпен само в лимитирани бройки за посетителите на двата концерта в НДК.
Вокалистът на групата се обърна към всички присъстващи, които продължават да пазят българската рок музика в сърцата си. С треперещ глас той посочи, че именно те са вдъхновението, което движи Б.Т.Р.
Първият гост за вечерта беше Мариана Попова, която шеговито определи себе си като „първия фен на Б.Т.Р.“. Тя се качи на сцената, за да изпълни баладата „Несбъдване“, израз на невъзможната любов. Видеоклипът към този музикален проект беше представен като най-мащабният за времето си. Визуални ефекти от него бяха прожектирани и на големия екран зад изпълнителите.
Б.Т.Р. не пропуснаха да отдадат почит и на своя идол Кирил Маричков, който им е бил пример за подражание.
„Тази загуба беше трудна. Ние сме късметлии, че го познавахме като колега, музикант и приятел“, споделят те при обявяването на песента „Не за мен“ – колаборация с Маричков и Валди Тотев. Когато китаристът Славчо Николов, също част от „Фондацията“, чува за първи път аранжимента на „Не за мен“ , той не си представя нищо друго освен гласовете на „Щурците“. Именно тях чухме и миналата вечер. Дори и само от екрана – ликът на
Кирил Маричков отново озари публиката, будейки усмивки, а не сълзи.
„Някога преди“ е парчето, което превърна сцената в истинско бойно поле. Електрическата китара в ръцете на Иван Калфов е като автомат, който олицетворява неговата мощ и сила. Солото на барабани пък разкри нестихващата енергия на Илиян Диков. Искам да изразя и възхитата си от сложните и непосилни за много музиканти вокали, с които изпълнител като Наско се справя с лекота. Тази песен определено вдига адреналина до небесата.
Ако сте присъствали на достатъчно концерти, знаете, че в средата им винаги е време за малка промяна. Това е времето, когато публиката затихва и изпълнителите хващат акустичните китари, за да се докоснат по-близо до душата на хората. Емоционалният текст на „Ела“ предизвика не една сълза у романтиците в залата.
Силен момент беше и изпълнението на „Равносметка“ – песен, посветена на Христо Мутафчиев. Тя е написана в знак на подкрепа в най-трудните моменти от живота на актьора. Б.Т.Р. се доказват като верни приятели и с поканата на музикантите Стоян Янкулов-Стунджи (тъпан) и Кирил Николов (гайда), които за пореден път показаха, че българският фолклор има своето достойно място на българската и световната рок сцена.
Искам да обърна специално внимание на публиката на този концерт.
Това са хора, които в сряда вечер бяха избрали да подкрепят и чуят любимата си група на живо. Всички останаха почти до полунощ, ненаситни да чуят всички свои любими хитове. Това беше изживяване отвъд стреса и умората. Чуваше се как пеят с пълно гърло, знаейки всяка дума от песни като „Елмаз и стъкло“, „Цвете от луната“ и „Спасение“. Имаше дори моменти, в които вокалистът на бандата не можеше да вземе думата от оглушителните аплодисменти на своите фенове. Предполагам това е всичко, за което някой музикант някога е мечтал. Това приключение далеч не приключва тук.
Надявам се и на 21 ноември феновете на групата да изпитат всичко, което аз не можах да изразя с думи.
Концертът завърши с пожелание за поне още 30 години качествен рок. Убедена съм в това, че Б.Т.Р. винаги ще бъдат способни да вдигат публиката на крака, да „отглеждат“ и възпитат едно ново поколение от верни фенове.
