Зала 1 на НДК е странно притихнала. Това обаче е само затишие пред бурята, която предстои, защото на сцената за първи път заедно се качиха гениалният шесткратен носител на „Грами“ Джейкъб Колиър и неповторимите „Мистерията на българските гласове“.
Отсега трябва да предупредя, че този материал ще съдържа много суперлативи. Те обаче не са преувеличения – всеки, който е бил на концерта ще се съгласи, че това е единственият начин, по който може да се говори за случилото се на сцената.
Всъщност дори думите трудно могат да го поберат.
Ако не знаете кой е Джейкъб Колиър – перфектно го описват три думи – извънземен музикален гений. Той може да свири на почти всеки инструмент, който съществува в света, може да прави изумителни неща с гласа си, а таланта му за писане на музика сякаш няма граници. Той израства в Лондон и в собствената си стая сам пише, записва и продуцира музиката си. Доказателство за способностите му са шестте награди „Грами“ и още толкова номинации.
Ако се чудите какъв стил е музиката на Джейкъб – трудно бихте я определили и сложили в рамки. Тя е просто „неговата“ музика, защото
постоянно експериментира със звука и не си поставя граници.
„Когато бях на около 16-17 г. се зароди мечтата ми някой ден да дойда в България и да свиря с „Мистерията на българските гласове“. И понякога мечтите се сбъдват. Така че ето ни тук.“, каза музикантът, излизаики на сцената. Или по-скоро връхлитайки на сцената.
„Здравейте“, каза той на български и мигновено направи нещо, което е негова запазена марка – започна да дирижира публиката. Подавайки различни тонове на различните части от залата той кара публиката да пее хармонии и да повтаря музикалните му фрази, оформяйки диалог. Публиката сякаш знаеше, че това предстои и когато неочаквано той ѝ подаде, тя веднага пое музикалното му предизвикателство.
„Ама той защо е бос“, коментират две възрастни дами до мен. Със специфичната си енергия, усмивка и цветни дрехи Джейкъб наистина беше бос на сцената, сякаш за да усеща по-добре трептенето на музиката, което изпълваше цялата зала.
Отношението на Джейкъб към българската народна музика ми напомня, че често имаме склонността да не отдаваме заслуженото на „местното“ и сякаш да смятаме, че винаги изключителността е някъде отвън, далеч… Хорът „Мистерията на българските гласове“ обече е един от примерите за световно ниво на българската сцена.
Така комбинацията между тях и Джейкъб беше космическа магия,
събитие, което не е за изпускане, защото се случва веднъж в живота (въпреки, че си го пожелаваме още много пъти). В програмата бяха включени както самостоятелни изпълнения на хора, песни от творчеството на Джейкъб, но и световни хитове като „Isn’t She Lovely“ и „Bohemian Rhapsody“, така и съвместни изпълнения. Финалната песен беше черешката на тортата – песента от последния албум на Джейкъб – Little Blue в завладяваща комбинация с гласовете на хора и българските фолклорни мотиви.
Беше любопитно да наблюдавам реакциите на Джейкъб по време на изпълненията на хора и инструменталистите. Той им пляскаше с истинско въодушевление след всяка песен.
В концерта взеха участие още „Кварто квартет“, Калина Андреева (контрабас), диригентът Георги Андреев, със специални танцови хореографии от Дженифър Роуз.
Определено за химията на сцената допринесе и връзката между Джейкъб Колиър и Георги Андреев. Диригентът беше изключително експресивен и независимо дали е на диригентското място или свири на гъдулка, танцуваше и показваше едновременно майсторство и удоволствие от музиката.
Двамата непрекъснато си разменяха комплименти от сцената.
„В една народна песен се пее „да видим мома Калина толкова ли е хубава, колкото я хвалят“. В случая с Джейкъб – много по-добър е, отколкото го хвалят“, каза диригента между песните. А преди последното си изпълнение Колиър сподели: „Абсолютно невероятно и изключителна привилегия е да стоя на една сцена със такива уникални музиканти, на които съм се възхищавал толкова години“.
Искаше ми се да мога да запазя това, което чувах завинаги, като капсула на времето, към която да се връщам. Ако трябва да сме честни Джейкъб нямаше нужда от хор – той самият е човек оркестър и на някои от самостоятелните си концерти свири и пее сам на сцена, пълна с инструменти. Не там е въпросът – красотата на музиката беше не само в гениалността на изпълнителите, но и в на пръв поглед необичайната комбинация.
На края на концерта Джейкъб и „Мистерията на българските гласове“ изпълниха песента “All around you”, която лондончанинът пише преди години, но мечтае да изпълни именно с българския хор. „Никога не сме имали възможност да я изпълним на сцена, така че по някакъв начин това ще бъде световната премиера на песента. Много е вълнуващо!“, сподели Джейкъб.
Изпълнен с възхищение към българския фолклор, Джейкъб обеща, че
ще направи всичко възможно повече и повече хора по света да чуят българската музика
и посвети последното изпълнение на българския дух.
Концертът продължи над два часа и половина и определено беше исторически. Искаше ми се обаче повече хора да бяха станали свидетели на неповторимия спектакъл. Последният път, в който Джейкъб идва в България е през 2019 г., където на сцената на A to Jazz свири пред почти 12 хиляди човека. Така че всички празни места в НДК изглеждаха изключително тъжно. Всеки, който присъства на концерта обаче беше ценител. В залата бяха десетки родни музиканти и професионалисти в областта. Публиката беше толкова впечатлена, че обсипваше изпълнителите с бурни аплодисменти и скандирания и
почти след всяко изпълнение беше на крака.
Откровеност, свобода, гениалност, приятелство и вдъхновение – това се усещаше от сцената. Точно колкото странно тихо беше преди началото на концерта, толкова е и в края му. Публиката остана безмълвна от възхищение – Джейкъб и „Мистерията на българските гласове“ откраднаха всичките ни думи и плениха съзнанието ни задълго.
