„Аз трябва да си отворя душата, а моята душа е пълна с любов. Трябва да дам от тази любов, ако искам да получа поне малко“, споделя за себе си певицата и актриса Камелия Тодорова през 2018 година, след като за пореден път обира овациите на многохилядната си публика. Какво я вдъхновява да поеме по пътя на изкуството?

Тя е родена на 21 януари в семейството на Стойка Тодорова (певица в хоровата капела „Светослав Обретенов”) и Кирил Тодоров (преводач и почитател на джаза). Тя започва да свири на пиано и да посещава уроци по солфеж още в ранна детска възраст.

Въпреки това, тя първоначално избира професионален път, далеч от музиката. Завършила средното си образование със специалност вътрешна архитектура – тя започва работа в проектантска организация. Междувременно обаче не се отказва и от изкуството. В свободното си време тя често посещава експерименталната театрална трупа „4 плюс 4” на режисьора Николай Георгиев. Именно там тя

за пръв път се изявява на сцената.

Следват спектакли, който ѝ дават възможност да се запознае с композитори и вокални педагози. Така през 1974 г. Камелия Тодорова е приета в Българската държавна консерватория, където се ражда любовта ѝ към джаза.

През 1977 г. тя започва да работи музикантите Людмил Георгиев, Симеон Щерев, с пианиста Марио Станчев, тромпетиста Данчо Капитанов, както и с Теодоси Стойков и Петър Славов.

Официално Камелия Тодорова се появява на сцената, пеейки джаз, през 1978 г., припомня БТА.

В периода от 1979 до 1983 г. записва песни с бенда на Българското национално радио с диригент Вили Казасян. Сред тях са „Не ме гледай така, момче”, „Прошепнати мечти”, „Да е влюбен този свят”, „Откритие”, „Теменуги”, „Ден и нощ”, „Стая на релси”.

Отличната вокална техника и уникален певчески стил и талант ѝ

позволяват да пее в различни стилове –

джаз, поп, рок, соул, фънк и ар енд би.

Успоредно с певческите си изяви, Камелия Тодорова се снима и в киното.

„Винаги съм мечтала да бъда актриса”,

казва тя през 1999 г. Дебютира в света на седмото изкуство през 1972 г. с филма „Козият рог”. Тя има епизодични роли във филмите „Синята лампа” (1974), „Момчето си отива” (1972), „Черните ангели”. Първият филм, който снима като главна роля, е „Монолог за едно прасенце” (1981) на Слав Бакалов, който не излиза на екран.

През 1981 г. Камелия Тодорова играе главната роля в „Търновската царица” заедно със Стефан Данаилов. Тази лента и до днес е считана за класика на българското кино.

Любовта я отвежда зад граница – в Германия.  Дори и там обаче музикалната ѝ кариера продължава да процъфтява. 

Тя остава единствената българка, за която „Дейли мейл” пише: „Изглежда като Мадона, има гласа на Тина Търнър и е предизвикателна като Принс”.