Глъч и суматоха изпълват зала 1 на НДК. Изведнъж трескавото търсене на правилните седалки и разговорите заглъхват. На сцената излизат те – Васко Василев и неговата цигулка. Ако някога сте присъствали на негов концерт, то знаете, че когато виртуозът се появи на сцената, на феновете им остава само едно – да замлъкнат и да чувстват. Използвам именно тази дума, защото неговата музика не просто се слуша, а се съпреживява. В нея можете да доловите лекия полъх на вятъра, чуруликането на птиците и онова спокойствие, с което се движи водата в малко горско поточе. Усещаше се като магия на красива чародейка, която с вълшебната си пръчица докосва и най-нежните „струни на сърцето“ на присъстващите. 

Както във всяка приказка, така и в тази за Васко Василев и неговата цигулка главните персонажи

трябва да преминат през десетки изпитания,

за да стигнат до своето „И заживели щастливо“. През годините дуото доказва, че е достатъчно силно, за да издържи на всички препятствия, които животът може да им предложи.

Пред очите им са падали тоталитарни режими и са коронясвани монарси.

Преди това обаче – когато гладът и лишенията са ги следвали по петите, стремежът за успех е бил онзи пламък, който ги е топлил в студените вечери. 

Съдба, достойна за филм, нали? – Същото си помисля и Лора Крумова, която заедно с колежката си Мария Йотова решава да създаде документална продукция, посветена на Васко Василев и неговата цигулка. 

„Животът на Васко е изпълнен с много обрати, част от които ще видите и във филма“, обърна се към публиката Лора Крумова.

„Никога до момента не съм допускал хора толкова близо до себе си“, допълни виртуозът и допълнително подхрани любопитството на хилядите хора, събрали се, за да научат повече за неговия живот и творчески път.

Тази красива история за силата на музиката, преминала през безбройни „остри завои“, започва в малък апартамент в столичния квартал „Люлин“.

В детството си световноизвестният цигулар дели етаж с магаре и е принуден да живее с прякора „Цигу-мигу“. 

Още тогава, когато наблюдава как останалите деца играят футбол пред блока, той осъзнава, че животът му е отнел нещо, но го е дарил с друго. За разлика от тях – той прекарва следобедите си в свирене на цигулка, а когато става 8-9-годишен вече е сред любимците на Тодор и Людмила Живкови. Като невръстно дете той може да се похвали дори и със собствена плоча.

Съдбата му оттук нататък сякаш е напълно предопределена –

той ще стане невероятен цигулар. За целта обаче трябва допълнително да усъвършенства уменията си, натрупани по време на уроците си в България. Когато пристига в Москва, за да продължи обучението си, крилата му биват подрязани. В даден момент праволинейността на руската школа се оказва твърде потискаща за свободния му дух. Пътят, по който решава да тръгне в онзи момент, е трънлив –

бяга от Москва и се оказва бездомен. 

Може би именно лишенията, бягствата и хилядите пътувания го превръщат в „хамелеон“, за какъвто се определя самият той. След като изгледах филма, аз бих го нарекла по-скоро „гражданин на света“. Чувства се у дома както в България и Великобритания (по-специално в Кралската опера и балет), така и в Япония и Валенсия. Способността му да се приспособява към условията в различните кътчета на света е забележително. „Защо?“, ще попитате – „Та работата му изисква да пътува постоянно и вероятно е свикнал“. Мога да отговаря много простичко, без да ви издавам повече от сюжета на документалния филм –

Васко Василев е човек, който „кани на гости в сърцето си“ колеги и съседи,

„гощава ги“ с усмивки и невероятна музика. Пиша тези думи, защото понякога сякаш забравяме за човешкото лице на артистите. Освен музиканти, те са нечии деца, братя, внуци. Те могат да страдат и да се смеят с глас, но само при затворени врати, за да са във върхова форма за публиката си… или поне до момента беше така.

Филмът „Васко и цигулката“ показва една уязвима страна на виртуоза,

която ни подтиква да го ценим още повече.

Когато екзалтацията ми беше в своя пик и не очаквах, че тази прожекция-концерт може да стане по-невероятна, Васко Василев направи немислимото. Той смени своята 3-вековна цигулка „Амати“ с такава с три отрязани струни. По примера на композитора Николо Паганини

виртуозът засвири само на една струна и буквално изуми своята публика,

която побърза да му благодари с бурни аплодисменти на крака. 

Бях изумена как в един човек може да се побере толкова много талант. Преди събитието познавах него и цигулката му задочно, след като имах честта да го интервюирам през месец май, макар и виртуално. По време на концерта в НДК, срещайки го лице в лице за пръв път, отново се уверих, че у Васко Василев

в някак странна хармония живеят непримирим по душа бунтар и цигулар,

който предвид професията си понякога е принуден да спазва правилата. 

Може би именно заради това животът му, формирал го като човека с огромно сърце, който е днес, е също толкова интригуващ, колкото и музиката му. Отделете време и го съпреживейте, дори и през екрана – заслужава си.

Турнето на Васко Василев продължава през ноември на локации из цялата страна и е почти разпродадено. Побързайте и закупете своите билети ОНЛАЙН.