На днешния 14 ноември се навършват 305 години от рождението на Йохан Георг Леополд Моцарт. Той е композитор, цигулар, учител, теоретик и един от най-известните родители на музикалната сцена. Той е най-добре познат, разбира се, като баща, учител, мениджър, архиватор и личен секретар на Волфганг Амадеус Моцарт. Музиковедът Алфред Айнщайн пише: „Леополд Моцарт е и ще остане в паметта на потомците като баща на своя син“.
Роден в Аусберг, Германия, в семейство на книжари, Леополд посещава Бенедиктинския университет в Залцбург, за да учи теология. По-късно се насочва към философията, правото и всяка друга дисциплина, която се хареса на неговия плодовит ум.
Нарастващият му интерес към музиката довежда до изключването му през 1739 г.
заради системни отсъствия. През следващата година започва кариера на придворен музикант – камериер (с допълнителни музикални задължения) на граф Турн-Валсасина унд Таксис. По-късно е назначен за цигулар в придворния оркестър на Леополд Антон Фрайхер фон Фирмиан, архиепископ на Залцбур. А през 1763 г. достига до длъжността заместник-капелмайстор.
Личният му път на музикант до голяма степен е подчинен на усърдието му в обучението и насърчаването на малкия Волфганг, роден през 1756 г. Леополд осигурява неговото и музикалното образование на по-голямата му сестра Мария-Анна (известна като Нанерл). Той също така пише и съставя музикални упражнения за двете си талантливи деца,
сътрудничи на сина си при създаването на първите му композиции
и организира концертни турнета първо на двете деца, а по-късно само на Волфганг. Едно писмо, написано от Леополд до съпругата му Анна-Мария на 22 декември 1770 г. от Милано, е пример за степента на детайлност, с която той се е занимавал с представянето на 14-годишния си син-чудо в европейските дворове.
Той пише: „Представете си малкия Волфганг в ален костюм, обшит със златна плетка, подплатен с небесносин сатен“.
Връзката между двамата обаче е изпълнена с възходи и падения. Първото им турне в Германия, Франция и Англия има голям успех и ги сближава. Катастрофалното второ голямо турне в Германия и Франция и смъртта на майката на Волфганг внасят голяма горчивина и озлобление в отношенията им. Леополд обвинява Волфганг, не му позволява да има любовни афери и редовно му иска пари.
Трудностите на второто турне са огромни поради лошото време, оскъдните финанси и потенциалните заплахи от пътни грабежи или болести. Съпругата на Леополд се разболява и умира през юли 1778 г. в Париж, докато придружава Волфганг по време на турнето. Тогава на съпруга ѝ не му е разрешено да се освободи от придворните си задължения.
Когато младият талант навършва пълнолетие, баща му усърдно се стреми да го назначи за официален придворен композитор.
Опитите му често са осуетявани от непостоянния характер на Волфганг
и желанието му да отстоява своята независимост, което води до нарастващо напрежение между двамата.
Въпреки репутацията на Леополд като неуморен защитник на образованието и популяризирането на децата си, не бива да се пренебрегват собствените му постижения като композитор, писател и музикален теоретик. По-възрастният Моцарт е плодотворен създател на духовна музика, симфонии, мащабни музикални пиеси и други форми, но
голяма част от тези произведения са изгубени.
Към момента концертът му за тромпет е може би най-често изпълняваното от неговите произведения. Той пише още и концерти за два рога, флейта и пиано.
Леополд Моцарт е известен най-вече със своя „Трактат за основните принципи на свиренето на цигулка“ (Versuch einer gründlichen Violinschule). Публикуван през 1756 г., годината на раждането на Волфганг, този педагогически труд е смятан за най-големия учебник по цигулка на своето време. Основана на италианския метод на свирене на цигулка, пример за който са Локатели, Джеминиани и най-вече Тартини, „Цигулкова школа“ на Моцарт може да се счита за
моментна снимка на музикалния стил от средата на XVIII век.
Композиторът Карл Фридрих Зелтер пише на Гьоте при обсъждането на трактата: „Това е произведение, което е много полезно, докато цигулката си остава цигулка“. Музикалният отдел към Библиотеката на конгреса притежава копия от първото издание на труда и двете преработени(1770 и 1787 г.), публикувани, докато Леополд е жив. Той разполага и с четвъртото издание от 1800 г. и новото преработено от 1804 г. В колекцията се намират още преводи на нидерландски (1766 г.) и английски (1948 г.).
Светът дължи на Леополд Моцарт много за това, че е „сънувал мечта“ за своето безсмъртно потомство. Цената, която той плаща е висока – собствените му значителни постижения са били изместени, за да направят път на тези на великия му син. Ако нямаше Леополд Моцарт, никога нямаше да има и Волфганг Амадеус Моцарт.
