„Какво ще има в „Арена Армеец“, ме пита шофьорът на таксито, което ме взима. „Концерт на Любо Киров“, отвръщам. До края на пътуването в колата слушахме песни на Любо Киров.
В близка бензиностанция чувам жените на съседната маса да се питат кои ли ще са гост-изпълнителите на концерта, а точно преди да вляза в залата виждам малко момченце, което тича пред родителите си, отваря вратата и нетърпеливо възкликва: „Хайде, че има много хора“.
Прав е – в „Арена Армеец“ наистина имаше много хора, концертът беше напълно разпродаден,
а причината беше само една – Любо Киров.
Неслучайно Любо се съдържа в думата ЛЮБОв. В публиката, в бурните аплодисменти, в очите и усмивките на хората, във въздуха, на сцената, във всяка изпята и изречена дума, във всяка изсвирена нота – любовта беше навсякъде. Като венец, който обгръща всичко, като лайтмотив в творчеството му и във вечерта на концерта.
Вълнението в публиката, както сигурна съм и зад сцената, беше голямо. На най-големият концерт сякаш очаквахме най-грандиозното начало. Публиката избухна, когато изненадващо Любо се появи на издигаща се платформа под сцената с огън.
Всички пяха с любимия си изпълнител, забравиха за столовете, както отбеляза и той, и танцуваха в ритъма на музиката му. В концерта, продължил близо два часа и половина Любо Киров изпълни най-новите си песни, най-големите си хитове, парчета от времето с група „Те“ и първите песни, с които започва соловата си кариера.
А аранжиментите беше впечатляващи.
„Искам официално да се поклоня и да ви приветствам тази вечер“, откри концерта Любо. „Ако вас ви няма, ние не съществуваме. Благодаря ви! Добре дошли!“.
Не само началото беше изключително. Големите изненади на вечерта безспорно бяха дуетът на песента „Светът е за двама“ между Любо и Орлин Горанов, който аз имах удоволствието да чуя за втори път на живо, както и неповторимото съчетание на българския фолклор и песента „Целуни ме“. Нина Николина и „Магическите гласове“ изненадаха публиката грациозно смесвайки народна песен с творчеството на Любо. Други негови гости бяха Жени и Иван Лечеви и Михаела Маринова, с която направиха впечатляващо „надпяване“.
„Последният ми албум „Ново сърце“ е още по-точно заявяване, че аз съм този, който съм“, ми каза Любо преди време. И сега видях, че както албумът, така и големият му концерт правят точно това – затвърждават ясно кой е Любо Киров, в какво вярва и каква музика прави. След като си бил на не един негов концерт все повече научаваш жестовете и мимиките му, начинът, по който стои на сцената, дори извивките на фразите му.
Любо Киров е цяла вселена.
На сцената беше не човек, а истинска рок звезда на световно ниво. Рок и акустични аранжименти, две сцени, безкраен талант и докосващи послания – Любо провокира палитра от емоции в публиката си. Но и тя не му отстъпваше. Заливащите го вълни от любов, аплодисменти и овации няколко пъти разчувстваха изпълнителя.
„Нямате представа какво се случва в сърцето ми, когато срещу себе си не само имам много хора, но точно хора като вас! Благодаря ви, страхотни сте! Приличате ми на една „Вселена“. И така неусетно в думите си между изпълненията Любо преплиташе заглавията на песните, отправяйки послания към слушателите си.
„Много често хората сме тръгнали на някаква война за победа и не знаем точно накъде се движим, но знаем, че някой постоянно ни повтаря „Ти трябва да победиш“. И понякога си казваш „Господи, кого трябва да победя? Някой, който е по-добър в това, което правя?“. Аз не съм само това, което правя, аз съм и това, в което вярвам…Трябва винаги да знаете, че има някой до вас, който е там, но не се обажда нарочно, за да можете да имате личното решение на свободната си воля. Само ще чувате онова изречение от време на време, много тихичко, което звучи така: „Всичко е наред“.
Неусетно времето мина, защото с таланта, посланията и чувството за хумор на Любо Киров то буквално лети.
Освен, че на шега каза, че е успял да постигне баланс между жените и мъжете, посещаващи концертите му, Любо се пошегува, че дълго ще е на сцената, защото в публиката му има десетки малки деца, които знаеха песните му, танцуваха, бяха облечени с негови тениски и му поднасяха цветя.
„Аз правя шеги за цената на билетите… Но вашите билети са тук на тази сцена, те са наемът на залата и аз не благодаря за билетите ви, а за вашата вяра и за времето ви, защото то е по-скъпо. Дадохте повече от два часа от живота си за мен и българската музика в мое лице. Значи е възможно да се случва по този начин, когато някой прави така, че друг да съществува.
Благодаря ви! Прекланям се пред вас.
Правя го със цялото си сърце и искам да го знаете“, заяви Любо.
Обичам, когато не чувам гласа си, а пея с цяло гърло и то в зала, пълна с хиляди хора, които правят същото. Обичам трепетното очакване на мига, в който прожекторите ще светнат и този, заради когото всички сме се събрали ще се появи. Обичам усещането за сила, когато цялата зала извика.
„Любо, Любо, Любо“, скандираха всички, ръкопляскайки и искащи „Още от…“ любимия си изпълнител в края на концерта.
„Благодаря, че разбирате думите, които пиша, вярата, която имам и любовта, която се опитвам да давам, понякога несъвършено. Обичам ви!“, каза Любо на публиката си.
Той ѝ подари не концерт, а обмяна на чувства. Взе цялата обич от почитателите си и ги прегърна с музика в една вечер посветена на Любо(вта).
