Кой да предположи, че преди три години две момчета, които искат да правят музика и с неудобство за първи път си споделят текстове, които са създали, ще се превърнат в една от най-слушаните групи в България, ще печелят награди и ще сбъдват най-смелите си мечти. Кой да предположи, че публиката им от малък столичен клуб ще прерасне в пълна Арена „Армеец“.
„Молец“ се феномен на българската музикална сцена,
какъвто не бяхме виждали отдавна. Те пишат история и концертът им в зала Арена „Армеец“ беше една от позлатените страници в нея.
Огромен екип, камери, грандиозна сцена, много талант и онази частица необяснима магия, която Крис Макаров и Юли Славчев носят, направиха вечерта на концерта незабравима. Емоцията беше неописуема и мисля, че всички в залата разбираха на колко важен миг стават свидетели.
Публиката скача, пя и плака заедно с „Молец“, давайки им цялата си любов. Преди да се качат на сцената, залата скандираше името им, а след като концертът приключи и голяма част от хората си тръгваха все още се чуваха единични гласове, които викаха „Още“.
Поглеждам към Крис Захариев, който е на режисьорския пулт, държи микрофон и това е знак, че спектакълът е на път да започне. На сцената излизат невероятният хор „Мистерията на българските гласове“ с диригент Георги Андреев.
„Настъхнах само като ги видях“, казва някой до мен.
Композиционната рамка на концерт-спектакъла си личеше ясно – момчетата започнаха с най-големия си хит „7 дни“, както и с впечатляващата комбинация от народна и съвременна музика във „Вятъра“ и завършиха с тези песни. В началото публиката чу любимите си парчета на „Молец“, но в красиви акустични варианти, докато градацията не се покачи толкова, че Крис и Юли направиха неочаквана каскада, скачайки от висящия във въздуха „Молец мобил“ или излизайки изпод сцената на платформа.
Това бяха част от елементите на впечатляващата сценография. Буквално имах чувството, че не трябва да отделям погледа си от сцената дори за минута, защото тя се променяше постоянно. В единия край на сцената стоеше знамето с логото на „Молец“, което се появява в последното видео на групата. И точно както според Чехов: „Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението“, така и знамето трябваше да бъде развято. Костюмите, изработени от DEMOBAZA – компания, създаваща костюми за световни знаменитости и продукции като „Дюн“, също перфектно пасваха на цялостната визия. Малките детайли и във визуализациите също бяха добре помислени.
Танцьорите са друг ключов елемент, който прави магията на „Молец“ толкова въздействаща. Прогресът им е видим и този път на сцената бяха повече и по-впечатляващи от всякога.
Музикантите – талантливи без граници, а аранжиментите – изненадващи.
Освен познатите песни, „Молец“ изпълниха и „музикален експеримент“, както го нарекоха, с неиздавана музика. Гост-изпълнители бяха Мила Роберт, както и Ернесто Валенсуела и Роби Николов, които публиката видя и в подгряващата програма. В нея участваха и Тригайда.
Концертите на групата никога не са просто сетлист от песни. Благодарение на Крис Захариев и целия творчески екип, случващото се на сцената е спектакъл. Този път не беше изключение.
„Благодарим ви, че сте тук, прекрасни хора. И сте много…“, обърна се Крис към публиката. „Никога не сме вярвали, че ще стигнем дотук, благодарение на всяка една душа“.
„Молец“ е много повече от Крис и Юли и те винаги са го казвали. Мениджърите им, музикантите, танцьорите, творческия екип, семействата, близките им и разбира се… феновете им –
всички тези хора прегръщат идеята „Молец“ ѝ и дават крила.
„Ако кажа на момчето, което написа тази песен, че някога ще пее в Арена „Армеец“, той не би повярвал. Това съм аз преди години“, каза Юли представяйки „Тази песен не е за човек“ или по-известна като „Чая“.
„Всяко дълго пътуване започва с първата крачка“, пише Анди Андрюс. Аз си мисля обаче, че всяко пътуване започва и с една мечта. На този концерт няколко хиляди души станаха свидетели на сбъдването на неедна мечта.
За момент успявам да се абстрахирам от случващото се около мен. Поглеждам към сцената и вече не виждах популярния дует, а две момчета, които познавам преди да се превърнат в „Молец“.
Истински красиво е да си с някого от самото начало на пътя му
и замисляйки се за успеха им очите ми се пълнят с… щастие.
Виждах момчета, които не искат да бъркат младостта със заетостта и да се отказват от свободата си. „Един ден се събудих и видях, че съм се отдалечил от това, което винаги съм бил – а именно един усмихнат, свободен хлапак“. Момчета, които искат да прекарват време с близките си и всичко да е „както е било“. Хора, на които „им се твори“ и искат да запазят безгрижието и „желанието да не знаеш какво предстои“. Млади хора, които искат да могат да „оставят на тия след т’ва да видят, че с Теб могат да стигнат на пръсти небето“…
„Това, което искаме тази вечер да остане във вас е, че има как.
Има как да се прави независимо, готино изкуство в България
и се моля един ден да чуем всички други хора, които са се вдъхновили, че някакви две момчета на шега стигнаха до Арена „Армеец“. За това виновни сте изцяло вие“, каза Юли.
Пътят на „Молец“ сякаш е изпълнен с парадокси. За един такъв разказва отново Юли от сцената: „Когато написахме тази песен изобщо не смятахме да я пуснем, защото си казахме, че това няма кой да го чуе, няма кой да го поеме, понеже е твърде тежко и емоционално. А това се оказа, че е най-слушаната песен от албума. Казва се „Прощално“.
Започват на шега, а достигат най-големите музикални върхове в България. Написват песен, която по-скоро искат да оставят за себе си,
но след като ги убеждават да я издадат тя променя живота им.
Най-вероятно се досещате, че става дума за „7 дни“. Едно дръпване на струните на китарата е необходимо, за да избухне цялата зала и да запее мощно в един глас текста ѝ.
Вижте тази публикация в Instagram.
Чудя се какво ли е усещането хиляди хора да пеят песен, която си написал. Чудя се какво ли е усещането да си само на 26 години и да режисираш спектакъл в най-голямата зала в България. Да се превърнеш в най-младия изпълнител, качил се на тази сцена. Сещам се, за стих, който Крис Захариев, често споделя и сякаш е квинтесенцията и движещата им сила – „никой да не презира твоята младост“…
„Има как“ – думите им все още отекват в съзнанието ми. Има как!
