Отбелязваме 125 години от рождението на музиканта, композитор и педагог Панчо Владигеров. Той е основоположник и първомайстор на редица жанрове в българската музика като инструменталния концерт, цигулковата соната, миниатюрите за цигулка и пиано, клавирното трио.

Той е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих, но прекарва детството си в Шумен. Първата му учителка е майка му Елиза Пастернак-Владигерова. По-късно обучението му поема преподавателката Павла Жекова. На седемгодишна възраст е първата му концертна проява, а

на 10 години той прави първите си опити да композира.

През 1908 г. умира бащата на композитора – Харалан Владигеров. Семейството се мести в София, където той се записва в Музикалното училище. Негови учители са чехът Хенрих Везнер и Добри Христов. 

През 1912 г. Панчо и неговият брат-близнак – цигуларят Любен Владигеров, получават държавна стипендия за обучение в чужбина. С майка си д-р Елиза Пастернак заминават за Берлин, където композиторът пише своите първи значими творби. Няколко години по-късно – през 1918 и 1920 г., той

получава Менделсонова премия на Берлинската академия.

До 1932 г. Панчо Владигеров живее и твори в Германия, а произведенията му привличат вниманието на европейската музикална общественост. Рапсодия „Вардар”, „Българска сюита”, Първи концерт за цигулка, Втори клавирен концерт, Скандинавска сюита и други се изпълняват на световни концертни подиуми. Своя талант проявява и в областта на театралната музика. Той е композитор и музикален ръководител в „Дойчес театер” в Берлин.

Заради антисемитските наклонности в Германия през 30-те години маестро Владигеров, който е частично от еврейски произход, решава да се върне в България.

В София той лесно си намира работа като учител в Българската държавна консерватория и преподава там в продължение на 40 години.

След 9 септември 1944 г., талантът му е признат и от новата власт в България. Той продължава с музикалната дейност и често е член на комисиите в състезанията  за певци и инструменталисти. В Консерваторията обучава родни таланти като Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Пенчо Стоянов и други.

Панчо Владигеров създава огромно по мащаби и жанрово разнообразно творчество. Има

над 20 хиляди страници нотни ръкописи – 70 опусни творби,

голям брой безопусни произведения и смесени опуси.

Той твори и експериментира в много музикални жанрове – инструментални, симфонични, музикално-сценични и камерни, както и голям брой солови пиеси, повечето обединени в цикли.

Сред неговите произведения са рапсодия „Вардар”, „Импровизация и токата” из „Епизоди” опус 36, „Еврейска поема”, „Българска сюита“, „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Концерт за пиано и оркестър Nо. 1“ и „Концерт за цигулка и оркестър Nо. 1“. Панчо Владигеров твори пълноценно до края на живота си. Умира на 8 септември 1978 г. в София.

По воля на Панчо Владигеров,

къщата му остава музей и до днес,

припомня БТА.

„В случай, че държавата направи музей от обитаваната от мен и съпругата част от къщата, моята воля е: съпругата ми Елка Владигерова да остане да живее в нея, докато е жива и да ѝ се възложи да бъде уредник и пазител на този музей. Моята воля е също: всички мои авторски ръкописи, както и всички печатани творби, всички ноти и партитури, грамофонни плочи, магнетофонни ленти, както и целият ми архив, състоящ се от писма и най-различни други документи, да останат в дома ми, независимо от това кога той ще бъде превърнат в музей“, гласи извадка от завещанието му.

През 2013 г., в памет на маестрото е кръстен проток в Антарктика. Владигеров проток се намира между островите Лавоазие и Крог в архипелага Бискоу. Дължината му е около 6 километра. В най-тясната му част се намира и малък остров, който също носи името на Владигеров – с площ около 750 кв. м.