Валс „Шопен“, създаден от композитора преди почти 200 години и напълно неизвестен досега, бе открит в библиотека в Ню Йорк, съобщава „Ню Йорк Таймс“. Находката намира кураторът и композитор Робинсън МакКлелън. Ръкописът е бил заедно с още ценности –  пощенски картички с подписа на Пикасо и писма от Брамс и Чайковски.

Произведението е меланхолично и емоционално.

Отгоре било написано само „Шопен“ в центъра и „валс“ горе вляво. МакЛелън заснема с телефона си малкия лист със ситно изписани ноти с идеята да изпълни творбата на електронното си пиано у дома, но и за да се консултира с Джефри Калбърг, изследовател на Шопен от Университета на Пенсилвания.

Междувременно в „Морган“ правят свое собствено проучване и изследват хартията, мастилото и музикалния стил. След консултация с външни експерти те

доказват, че това е неизвестна досега музика на Шопен,

първо подобно откритие за последните над 50 години. При тях ръкописът пристига като дарение от семейство от щата Кънектикът, което не оценява важността му.

Потвърждението отнема време заради някои особености. Валсът е писан някъде в периода 1830-1835 г. Тогава Шопен е в началото на 20-те си години. Творбата е далеч по-кратка е в сравнение с другите му произведения в жанра.

Трае едва около 80 секунди.

Подобни открития са голяма рядкост в света на класическата музика – особено за Шопен. Той има по-малък обем от творчество в сравнение с други композитори. За да оживее валса в съвремието, музикалният репортер на „Ню Йорк Таймс“ Хавиер Ернандес кани за изпълнението на парчето китайския пианист Ланг Ланг, който веднага проявява интерес.

„Еха, това е страхотно парче – отговаря почти веднага на запитването Ланг, цитиран от „Площад Славейков“. – Много съм изненадан и няма как да не е оригинал на Шопен. Звучи характерно – с онази драматична тъмнина, която се превръща в позитивизъм. Красиво е“.

Записът е направен по-рано през месеца в Ню Йорк, когато Ланг е в града, за да открие сезона на „Карнеги Хол“. След няколко интерпретации, промяна в темпото, той е убеден, че „това не е най-сложната музика на Шопен“, но валсът звучи като „началото на филм на Уди Алън“.