Южен парк II постепенно се изпълва с оживена тълпа, докато залязващото слънце хвърля златисти отблясъци по хоризонта. Разпръснати по краищата на парка, хората нетърпеливо се придвижват към сцената на Sofia Summer fest. Водени от желанието да бъдат сред първите, които ще аплодират на живо талантливия Константин Трендафилов, по-известен със сценичното си име Papi Hans. Въздухът е пропит с очакване, а сред публиката „кипят“ вълнение и нетърпение за предстоящия концерт.
През последните няколко години, животът ми може да бъде описан като едно непрекъснато пътуване. В динамиката на дългите и натоварени дни, музикалното творчество на Papi Hans се превърна в своеобразно лекарство или рутина в края на работния ден или късните съботни вечери с най-близките хора. Неговите „12“ изповеди ми помагаха да преосмисля и преживея отново всяка емоция, през която съм преминала. Затова това дългоочаквано събитие под звездите ще остане дълбоко запечатано в сърцето ми. Ще се опитам да предам чувството, което се носеше на сцената,
но със сигурност думите няма да успеят напълно да уловят магията му.
Снимка: Sofia Summer Fest/Facebook
Няма как да не сте чували името Константин Трендафилов, а ако не сте, със сигурност сте се сблъсквали
с неговия артистичен псевдоним Papi Hans.
Тези две личности разкриват своите таланти по различни начини – като поет и музикант. С истинското си име Трендафилов подписва своите докосващи стихосбирки „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“, „Имам нещо да ти кажа“ и „Затворисърце“. Псевдонимът му, вдъхновен от историите на баба му, използва в музикалната си кариера.
Песните и стиховете му черпят вдъхновение от уроците на живота. Цялостното му творчество се отличава с деликатност и дълбочина,
които събуждат разума и докосват душата на читателя.
Израснал в семейство, където думите имат особена стойност, Константин Трендафилов наследява таланта си от майка си, Кристин Димитрова – една от най-интересните и завладяващи съвременни български поетеси, и аналитичния усет на баща си, Владимир Трендафилов – професор по английска литература и изследовател на рецепцията на английски автори в България.
Снимка: Sofia Summer Fest/Facebook
„Тази вечер е специална за мен, не само защото имам повод да се върна в София през този горещ месец, но и защото майка ми е тук сред публиката. Благодаря ти, че си тук.“ — каза музикантът след изпълнението на първото парче за вечерта. Тези думи трогнаха публиката и разкриха дълбоката любов и подкрепа, която получава от семейството си.
„И така, преди да продължа, искам да ви предупредя, че колкото повече се стъмнява, толкова по-депресарски ще стават песните“ — каза той, като се вглеждаше в очите на публиката, която сякаш само това и очакваше да чуе.
„И да – забравих да добавя, понякога се случва да забравя текста, така че ще имам нужда от вашата помощ“
— разкри той, намигвайки на присъстващата женска аудитория най-отпред. Неговият диджей му даде знак и още при първите три тона на песента публиката полудя и запя с пълен глас, точно както той помоли. След всеки куплет момичетата най-отпред изглеждаха все по-омагьосани от неговия чар и харизма.
„Няма да сядаме, тате! Папи каза, че иска да пеем заедно!“ — извикаха две деца от първия ред, дошли заедно с родителите си. Не знам дали изпълнителят чу разговора, но забеляза заетите шезлонги отзад. След като изпя една от песните от албума си „12“, той се обърна към публиката и каза: „За тези, които сте седнали, не ме провокирайте да сляза при вас.“ В този момент публиката полудя и започна да скандира името му.
И така – песен след песен и много танци, демонстрирайки какво е научил от участието си в „Dancing Stars Bulgaria“, Papi и неговият диджей ни потопиха в вихър от емоции. В изпълненията им се „четеше“ градация – от радостни към по-чувствителни песни, както беше споменал в началото.
След като поздрави женската аудитория с една от любимите си песни, последната от албума „12“ – „Момиче“, той накара дори морето да ревнува, че не чува неговия глас, изпълнявайки песента „117“. В края на тези песни гласовете на хората продължаваха да се чуват, вероятно и отвъд парка.
Снимка: Sofia Summer Fest/Facebook
Напълно потопени в магията на тези изпълнения, Papi Hansизползва момента и изненада публиката с нова песен. Тя ще има официална премиера през октомври, заедно с новия му албум. Тази поредна откровена изповед ни разкри какво би се случило, ,,ако някой ден слънцето изчезне…“ Когато разбра отговора, публиката не можеше да сдържи сълзите си.
По време на концерта ми се стори, че концепцията на сцената тотално се промени, след като публиката отказваше да го пусне да си тръгне. Започнаха да се редуват закачливи и дълбоки емоционални песни. Беше много забавно да наблюдавам постоянно променящите се изражения на публиката. Докато танцуваше заедно с екипа на Sofia Summer Fest, по време на едно от ,,последните“ си изпълнения, той изведнъж отново запя в един глас с тях:
„Минаха ли много дни, точно 11, ама кой ли ги брои…“.
Още една песен и още една песен – времето отлетя толкова бързо. Откровеност, сарказъм, хумор, нежност, болка —
едно пътешествие от емоции, това е творчеството на Papi Hans.
Тази вечер под звездите ни подари един прекрасен момент. Той ни показа как една душа може
да докосне хиляди само с няколко стиха.
След всяка поредна песен той се извиняваше на възрастните хора в квартала и обеща да им изпрати билети за следващия концерт на „най-големия пич“Веселин Маринов, като компенсация.
Пo време на емоционалните и закачливи моменти с публиката той призна, че винаги е мечтал за всичко това. Аплодисментите и невероятната енергия по концертите му. Сподели, че всичко това му се случва на 33, а не на 22, както си е мислил като малък. Тези думи той каза със сълзи на очи – от радост, която докосна десетки в онази нощ.
Снимка: Sofia Summer Fest/Facebook
„Знам, че времето ни изтича… но ще се видим пак през март, София“ — каза Константин. Той обяви, че работи по пускането на билети за новия си голям концерт, както и по още много изненади. След като ни представи една от песните от новия си албум, можем само да си представим какво торнадо от емоции ни очаква…
„Ако някой ви попита, кажете му, че трябваше да бъде тук, за да разбере какво е“
Така е. Ненаситната му публика ще разказва дълго за тази вечер, в която е изгубила гласа си от пеене. Със сигурност няма да стигнат думите, за да опишат всичко, което преживяха. За хубавите моменти времето никога не е достатъчно, но е прекрасно, че винаги можем да създаваме нови.
Симона Иванова е завършила комуникации и международни отношения в Université de Lorraine в Нанси, Франция. През последните няколко години тя създава уеб съдържание за няколко европейски неправителствени организации. Водена от любовта си към киното и театъра, тя обожава да разказва истории през призмата на изкуството.
