72,6% от българите не са посетили библиотека нито веднъж през 2023 година, а 40% не са прочели нито една книга през изминалата година, пише БТА. Това стана ясно данни, огласени от Диана Андреева (от Обсерваторията по икономика и култура) и Янина Танева (от „Фабрика за идеи“) в „Гьоте институт“ – България.

Това са резултати от национално представително проучване на социологическата агенция „Алфа рисърч“ за

достъпа до култура и потреблението на културни продукти и събития,

и се прави за втора поредна година, отбелязаха те.

Според изнесените данни, 62,6% от българите не са били на театър нито веднъж, 61% не са посетили кино, 82,5% не са били на концерт за класическа музика, опера и балет.

Попитани към какво събитие биха имали интерес, ако е в населеното им място, най-много от респондентите са отговорили с „Театър“. На второ място е отговорът „кино прожекции“.

Народна музика и танци също е много припознаван отговор,

следват музикални представления, музей и изложби.

Проучването показва, че 39% от българите

имат желание, но нямат финансовата възможност

да посещават представления, театър, концерт. 25% са отговорили с „нямам достъп до такива събития“ (в населеното им място не се провеждат такива или нямат транспорт до населено място, в което се провеждат). 16% са отговорили, че нямат компания, която да ги придружава по такива места и събития, а 43% са посочили отговор „Нямам свободно време“. 12-13% са такива, които не харесват културни събития и не биха ги посещавали, отбелязват Андреева и Танева.

На въпроса при какви условия биха посетили повече културни събития, най-много хора са отговорили с „Ако имам повече пари“. Вторият по многочисленост отговор е „Ако имам повече свободно време“. Сред другите опции са „Ако дойдат приятелите ми“, „Ако е в населеното ми място или наблизо“, както и „Ако има организиран транспорт“.

Сред решенията, които те предлагат, е

да се дават транспортни ваучери

на хората от малки населени места, за да стигат до места с културни събития.

Възможностите да мотивираме хората миналата година са били повече, отколкото сега. И колкото по-дълго няма политика в тази област, толкова по-трудно ще е, обясни Янина Танева. Диана Андреева отбеляза, че данните са представяни пред Министерството на културата, но по думите ѝ не са получили нито отговор, нито са предприети политики в тази посока.

Сред препоръките, които те имат, са

да се въведе културен паспорт за всички от 6 до 26 години.

Да се отделят около 1,3 млн. във възрастовата граница 6 – 26 години. Да се отделят по 100 лева на годишна база или 130 милиона лева всяка фискална година. Също така да бъдат организирани културни събития, които са създадени от държавни, общински, частни и неправителствени организации.