Когато белгийският търговец на произведения на изкуството Клаас Мюлер купува потенциално неизвестно произведение на Рубенс на онлайн търг преди три години, той получава повече, отколкото очаква. Оказва се, че произведението не е просто преоткрито произведение на Питер Паул Рубенс (1577–1640), както той тайно се надява – всъщност то е две композиции в една. Скрита е втора картина, която се появява, ако обърнете произведението с главата надолу, пише Artnet.
На пръв поглед произведението изглежда просто: възрастен мъж с дълга гъста брада, с плешива глава, осветена на тъмен фон. Ако обаче обърнете картината на 180 градуса, се появява второ лице – на млада жена, която наднича през дългите косми по лицето.
„Не бях сигурен, че е Рубенс. Просто знаех, че е
много в неговия стил, така че все пак беше риск“,
казва Мюлер пред Guardian за решението да купи картината от „по-малко известна аукционна къща в Северна Европа“. Експертите в нея идентифицират произведението само като ескиз на хартия от неизвестен художник от „фламандската школа“. Нещо в него обаче вдъхновява Мюлер да направи допълнителни проучвания.
Скоро разбира и защо е разпознал картината на стареца. Същата фигура може да се види в поредицата на Рубенс „Дванадесетте апостоли“, поръчана от херцога на Лерма и сега част от колекцията на музея „Ел Музео дел Прадо“ в Мадрид. Незабележимата картина на Мюлер е като две капки вода със „Свети Томас“ на Рубенс, на която светецът поглежда надолу, за да чете от тежка книга, вероятно Библията.
И същият модел се появява и в други композиции на Рубенс. Той прилича на Свети Амандус в олтарната картина „Вдигането на кръста“ в катедралата в Антверпен, на фарисея зад Исус в „Данъкът“ в Легионът на честта в Сан Франциско и на крал Мелхиор в „Поклонението на влъхвите“, също в Прадо. Въодушевен от потенциала на произведението, Мюлер се регистрира за търга и
спечели наддаването с цена, която той описа като „разумна“ – под 100 000 евро (115 000 долара).
Произведението ще бъде представено за първи път по-късно този месец на BRAFA, панаира за изкуство и антики в Брюксел, на който Мюлер е председател. Той се надява да успее да заинтересува някой музей да приеме произведението на дългосрочен заем.
Картината, изработена с маслени бои върху панел, датира от периода между 1610 и 1612 г., което означава, че творбата на хартия е ескиз за нея, датиращ от около 1609 г. Фактът, че темата се появява отново в различни картини на Рубенс, подсказва, че творбата може да е била нещо като прототип за художника, тъй като той е работил върху създаването на набор от различни физиономии, които да включи в своите сцени.
За да потвърди предчувствието си, Мюлер се обажда на историка по изкуството Бен ван Бенеден, бивш директор на Рубенсхуис, или Къщата на Рубенс, Антверпен.
„Мисля, че е много вероятно“, изтъква той пред Guardian. „Трябва да бъдете предпазливи, защото става дума за картина, която не е създадена за пазара, а като работен материал. Но майсторството е изключително – тя е много реалистична“.
Други историци на изкуството обаче призовават за предпазливост.
„Няма да коментирам автентичността на въпросната картина“, заяви Нико Ван Хоут, ръководител на колекциите в Кралския музей за изящни изкуства в Антверпен (KMSKA) и автор на книга за етюдите на Рубенс, пред вестник Gazet van Antwerpen. „Правил съм това само за произведения, които съм виждал лично“.
„Постоянно получаваме запитвания, не само от нашата страна, но и от цял свят с молба да дадем мнението си за неавтентични картини“, добави той. „Това са хора, които мислят или се надяват, че са спечелили от лотарията. Но шансът да притежават истински шедьовър е микроскопично малък“.
В книгата на Ван Хоут се отбелязва, че в каталога на ателието на художника фигурира ескиз на Рубенс за този конкретен старец. Това означава, че изгубеният такъв може да е произведението на хартия, което Мюлер е купил на търг.
Макар че все още е твърде рано да се потвърди окончателно, че картината е автентична творба на Рубенс, е възможно да се направят някои изводи за произведението. Скритата жена вероятно е била нарисувана първа, а след това художникът е решил да използва отново хартията, скривайки лицето ѝ в новата композиция.
