Суматохата от настаняващите се по местата си почитатели на операта тъкмо бе утихнала, когато светлините в Зала 1 на НДК угаснаха. Обзе ме вълнение, тъй като ми предстоеше да присъствам на едно историческо събитие – концерт на тенора Хосе Карерас на българска сцена.
„Много съм щастлив, че мога да се завърна при една от любимите си публики, при българските почитатели на музиката, където вече имах много незабравими изпълнения”, отбелязва той още преди пристигането си у нас. Смело мога да заявя, че оперният певец успя да изпълни обещанието си, дадено на българската публика – да им подари един своеобразен музикален празник.
Карерас, който се прочу като един от „Тримата тенори”, изпълни предимно творби на италиански композитори. Сред тях бяха Елдо ди Ладзаро, Фурио Рендине, Александър Деревицки, Родолфо Фалво и Никола Валенте.
Прочутото „О, соле мио“ на Едуардо ди Капуа
вдигна цялата зала на крака, а аплодисментите не стихваха
в продължение на минути.
Гласовития творец отдели и специално място в програмата за ариите Some Enchanted Evening от „Южен Пасифик“ на Ричард Роджърс и Оскар Хамърщейн. Почитателите му се насладиха и на The Impossible Dream от „Човекът от Ламанша“ на Мич Лей.
Галантността и музикалното майсторство, с което Карерас превзема сетивата на своята публика, са усъвършенствани в продължение на близо 70 години. През тях той записва около 40 рецитала и над 50 опери. Подобно на този на други артисти от неговата висота,
животът на Карерас е посветен изцяло на музиката.
Привлечен от нейното неповторимо обаяние, той успява да пожъне исторически успехи на сцената.
Как обаче се сдобива с приза „един от най-популярните тенори за всички времена”? Като пее от душата си. Именно така пя и по време на концерта си в НДК. Макар вероятно сърцето му да е било натежало заради факта, че е пред българска публика за последен път, с
изпълненията си той разпръскваше из залата единствено любов
към своята публика. Нито тон тъга не прозвуча от ариите му, което допълнително затвърди професионализма му. Той така и не позволи емоциите да повлияят негативно на изпълнението му. Точно обратното – те се превърнаха в негова движеща сила.
За блестящото му изпълнение допринесоха диригентът на спектакъла Давид Хименес, оркестърът на Софийската опера и балет и сопраното Диана Цугуи.
Под палката на Хименес оркестърът представи и няколко солови изпълнения от репертоара на Бизе, Шостакович и Щраус. Изключително впечатляваща в изпълнението им беше прецизността им. Те сякаш съвсем леко галеха струните на своите инструменти, а от симфонията, която пресъздаваха, блестеше забележителният синхрон между артистите. През своята 130-годишна история оркестърът многократно гостува в Европа, Кипър, Бразилия, Япония, Русия, Беларус и Кипър и се изявява на една сцена с редица известни личности.
Един от тях е именно Давид Хименес. Той ръководи
едни от най-изтъкнатите оркестри и солисти
на места като Роял Албърт Хол, Берлинската филхармония, Зала Плейел, Виенската Концертхаус, Сънтори Хол в Токио и Карнеги Хол и Ейвъри Фишър Хол в Ню Йорк.
Не по-малко впечатляващи са успехите на сопраното Диана Цугуи, която работи усилено с различни филхармонии и оперети в Румъния.
Тя е носител на редица международни награди, сред които такива за „най-добро сопрано”. Младата Цугуи
впечатли българската публика със своето вибрато.
Със своята феерична синя рокля сопраното създаваше усещане за магия – сякаш самата Пепеляшка беше на сцената на Зала 1 на НДК и пее Росини, Гершуин, Делиб и Йохан Щраус. Пречупени през призмата на зашеметяващия ѝ глас, изпълнението на творбите им изглеждаше като детска игра. Сценичното ѝ поведение ми направи силно впечатление, тъй като контрастираше на обстановката в залата. Тя правеше жестове с ръцете си и се усмихваше толкова широко и топло, че човек можеше мигновено да се пренесе на спокойна следобедна разходка в красив парк.
Пет биса белязаха края на концерта на Хосе Карерас.
