Лек ветрец, „жужене” на хора, настаняващи се по местата си, необятно езеро пред очите ми. Уж съм в киното, а всъщност някак неусетно се пренесох на брега на Констанс. Как е възможно? – Благодарение на първия сезон на „Опера в киното”. За пръв път посещавах подобно събитие и тръпнех в очакване да разбера дали в залата ще успеят да пресъздадат величието на това изкуство. Дали ще успея да почувствам бурните емоции на „Мадам Бътерфлай”?
„Много се радваме, че сме в България и че вие сте тук, за да ни подкрепите в тази първа стъпка към опера в киното. Имам удоволствието да докарам на българския пазар
едни от най-големите продукции от световните сцени
на оперното изкуство. Надявам се тази вечер да постави началото на едно красиво приятелство. През ноември ще се завърнем с още един сезон. Ще представим и „Тоска” със Соня Йончева”, коментира Ами Елла от компанията организатор на събитието.
Макар в началото идеята за подобни прожекции да ми прозвуча нестандартно, то смятам, че екипът зад нея успя да постигне целта си – да
направи това висше изкуство по-достъпно
за представителите на всички възрасти. Често приемана като забавление, характерно за по-зрялото население, операта понякога остава в периферията на интересите на младежите. Не и този път обаче. Дали защото средата в киното бе по-неформална или пък защото самите те са силно привлечени към оперното изкуство, групи младежи огласяваха залата преди началото на „Мадам Бътерфлай“. За пореден път се уверих, че за
операта и за класическата музика – възраст няма.
Признавам, че и постановката, и самото преживяване надминаха очакванията ми, както и тези на останалите в залата.
Чух не един или двама души да си подшушват как тежката съдба на Чочо-сан (изиграна от Барно Исматулаева) ги е разчувствала до сълзи. Силата на любовта ѝ към лейтенант Пикертон беше едновременно достойна за възхищение, но и за съжаление. Устояла на времето и недоимъка, тя в даден момент се пропуква, когато истината „изплува от водите“ на Констанс.
Краят на операта на Джакомо Пучини е фатален, а в унисон с емоциите на публиката „пламва“ и целият декор, който наподобяваше лист хартия, носеща се из езерото.
