„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея - влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли...“ Това е цитат от пиесата „Както ви харесва“ на един от най-известните драматурзи за всички времена – Уилям Шекспир.
Театърът съществува от хиляди години, но спирали ли сте се някога да се замислите как е започнало всичко? Преди Бродуей и Холивуд, преди Шекспир и мюзикълите, е имало открити сцени, каменни седалки и пътуващи актьори, които пренасяли костюмите, реквизита и декора си от град на град с каруци. Театърът се е променил с течение на времето, но същността му – разказването на истории и представленията – е останало същото и е оказало влияние върху човешката култура от древността до наши дни.
Затова днес в Световния ден на театъра ви представяме кратка история на театралното изкуство.
2000 г. пр.н.е.
Снимка: WHE
Според историците най-ранните известни театрални пространства датират от около 2000 г. пр.н.е. на минойския остров Крит. Тези ранни сценични площадки са били открити пространства, изградени от камък, предназначени за ритуали, разказване на истории и общи събирания. Възможно е тези представления да не са били пиеси в днешния смисъл на думата, но те са положили основите на по-късните театрални традиции. Минойците са ценели драматичното разказване на истории, като са използвали музика и танц, за да изразят своите митове и религиозни вярвания.
600 г. пр.н.е. – гръцки театър
Снимка: College Year in Athens
Смята се, че театърът, такъв какъвто го познаваме днес, е възникнал в Древна Гърция. Сградите, в които се провеждали театрални представления, се наричали театрон.
Самата дума „театър“ произхожда от гръцки и означава „място за гледане“.
Те се състояли от три основни елемента: оркестър, скене и публика.
Тези ранни театри имали проста конструкция: равна площ с олтар в подножието на хълма. На склона на хълма публиката седяла или стояла и гледала представлението, което се провеждало долу. С течение на времето структурата на театъра се променила. Започнали да се появяват дървени или каменни пейки, разположени една зад друга в терасовидна форма, изкачващи се по склона, за да може публиката да седне. Постепенно формата се променила малко повече към полукръг около кръглото пространство за танц и игра.
Това пространство за представления се наричало оркестър. Единствената сграда, която се издигала в това пространство, била храма. Не след дълго по-далеч от публиката била построена колиба. Тя служела като фон за актьорската игра – всъщност първият елемент от сценичната декорация – както и като гримьорна за актьорите. Наричала се „скене“ и от това име произлизат английските думи „scene“ (сцена) и „scenery“ (декорация). Скене имала врата в центъра, през която актьорите излизали и влизали.
По-късно гръцките актьори
добавили издигната платформа пред сцената,
за да бъдат по-добре видими за публиката, седяща най-далеч. Това е началото на съвременната сцена, такава, каквато я познаваме днес. Тя била изработена от дърво и се крепяла на каменни колони с височина около 3–3,6 метра. Един пример за този тип древногръцки театър се намира в Епидавър и е построен около 340 г. пр.н.е.
Гърците ходели на театър, защото пиесите им били част от религиозен празник. Гърците почитали боговете си, особено бога Дионис. Всяка година в Атина, когато се провеждал празникът, мъжете изпълнявали песни, за да посрещнат Дионис.
Снимка: Greek Veterans Archive
Актьори, режисьори и драматурзи
В самото начало на театралното изкуство актьорът, режисьорът и драматургът са три роли, обединени в едно лице. С течение на времето актьорите започнали да поставят пиесите на драматурзите. Тъй като сцената била малка, гърците позволявали на трима актьори да играят в пиесите си. Следващата стъпка била въвеждането на безречеви роли на сцената.
Най-голямата промяна е въвеждането на хора,
който и до днес е много активна част от гръцкия театър. Често се свири музика, докато хорът изпълнява своите реплики. Поставяни са различни театрални жанрове. Те се състоят от комедии, сатири и трагедии. Трагедията и комедията се разглеждат като отделни жанрове. Сатирата разглежда митологични теми по комичен начин. В своята „Поетика“ Аристотел излага теза за идеалната структура на трагедията.
Около 335 г. пр.н.е. гръцкият философ Аристотел написва най-важното си произведение – именно „Поетика“. За Аристотел поезията не означава само стихове, а и театър. Неговите пиеси провокират мисълта, като целят да предизвикат състрадание и ужас, за да освободят емоциите на публиката и да ѝ позволят да се очисти от потиснатите чувства. Добрите трагедии трябвало да отговарят на определени критерии. Героите им трябвало да бъдат правдоподобни и последователни и да изглеждат като истински хора. Цялата пиеса се развивала в рамките на не повече от двадесет и четири часа, изцяло на едно място, и се фокусирала върху един-единствен сюжет.
Според традицията, през 534 или 535 г. пр.н.е., Теспис изненадал публиката, като скочил на гърба на дървена каруца и рецитирал поезия, сякаш е героят, чиито реплики чете. По този начин той станал първият актьор в света и именно от него произлиза думата „теспиан“.
300 г. пр.н.е. – римски театър
Снимка: Gabril Avramov
Римляните изграждали театрите си по начин, който се различавал значително от този на гърците. Те не се издигали по склона на близък хълм, а на равен терен, поради което римляните изграждали цялостна сграда. Седалките били подредени в полукръг и се поддържали от арки и сводове, като стена обграждала театъра, който бил открит под небето. Той приличал на гръцкия театър с повдигната сцена и оркестрина, но бил полукръгъл, а не кръгъл. От трите страни на повдигнатата сцена се намирали стените на сценичните сгради, които били богато украсени с колони, ниши и статуи. По-късно можело да се добави покрив, изграден от дърво, и било възможно да се окачи покритие над зрителната част.
Както в Гърция, така и в Рим
имало постоянни театри, както и прости дървени сцени,
които се пренасяли от странстващи актьори, пътуващи от град на град из цялата страна.
Средновековие
Снимка: bridgeman images
В началото на XII век ролята на театъра и актьора се променя. Благодарение на пътуванията и търговията от Средновековна Европа се разпространяват нови форми на театрални представления. Те са част от религиозните празници, този път на християнската църква. Поставят се на сцени, наречени „мансиони“, разположени около църквата, а по-късно – около открито пространство в града.
На някои места „мансионите“, със сцената и зоната със завеси под тях, са били мобилни и са се премествали от място на място. Всеки „мансион“ на колела, или „пагеант“, както е бил наричан, е бил заменян с друг, когато сцената, в която е участвал, е приключвала. Той се е премествал към друга публика, докато първата група е чакала да започне втората сцена. Това е продължавало непрекъснато до финала. Тези пиеси са били наричани „Мистерии“, „Чудеса“ и „Морални пиеси“.
Тези пиеси са част от средновековната традиция за
разпространяване на религиозни послания сред народа.
Повечето хора са били неграмотни, затова пиесите са се превърнали в част от устната традиция, чрез която масите са се запознавали с живота на Христос.
1500 г. сл. Хр.
Снимка: Getty Images
Ренесансът бележи значително възраждане на театъра. Този период дава начало на някои от най-великите драматурзи в историята, сред които Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу и Молиер. В Англия театър „Глобус“ се превръща в дом на шекспирови постановки като „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“ и „Макбет“. Творбите на Шекспир разглеждат универсални теми като любовта, властта, отмъщението и съдбата, което ги превръща в безвременни литературни шедьоври.
Снимка: Explore English Literature
Театрите през тази епоха се преместват от временни сцени в дворове към величествени театрални зали, а професионалните актьорски трупи се утвърждават. Използването на изящни костюми, креативния сценичен дизайн и развитието на драматичната структура през този период поставят основите на съвременния театър.
1800-те и 1900-те години
Снимка: Egène Lami
През XIX и XX век театърът се разраства в голямо разнообразие от стилове и традиции по целия свят. Възходът на Бродуей в Ню Йорк и на лондонския Уест Енд превръща театъра в значителна развлекателна индустрия. Мюзикълите придобиват популярност, като легендарни постановки като „Клетниците“, „Фантомът на операта“ и „Уестсайдска история“ предефинират разказването на истории чрез песен и сценично представление. В същото време експерименталният театър, общностните постановки и оф-Бродуейските спектакли позволяват по-разнообразни гласове и иновативни техники за разказване на истории. Тази епоха е белязана и от възхода на реализма и натурализма в театъра, въведени от драматурзи като Хенрик Ибсен и Антон Чехов, които се стремят да представят ежедневието с автентичност.
От 2000-те години до днес
Снимка: Britannica
През 21-ви век театърът продължава да се развива. Съвременните продукции експериментират с технологиите, като използват прожекционно картографиране, потапящи преживявания и интерактивни представления, за да ангажират публиката по нови начини.
Стрийминг услугите също позволяват на театъра да достигне до глобална публика, правейки продукциите по-достъпни от всякога. Въпреки възхода на цифровото забавление, живият театър остава уникална и мощна форма на разказване на истории, която пленява публиката по целия свят.
