Едно събиране с шест приятелки – какво може да се обърка? Например бременната да се напие или нещастно влюбената да скочи от терасата. Сценариите са много, защото никоя от тях не може да остави пред вратата проблемите, страховете, щастието или тъмните си бесове. На пръв поглед всичко започва в рамките на добрия тон, докато обаче не ескалира почти до физическа саморазправа. Каквото и да говорим,
щом на една сцена се качат шест дами, те са способни да завихрят ураган от емоции.
Това са част от момичетата от класа по актьорско майсторство на Теди Москов и Валентин Танев. Постановката е „Красиви тела“ и е дипломният им спектакъл. Мястото е „Сцена Спам“ в Национален студентски дом.
„Красиви тела“ е пиеса от Лора Кънингам, която има своята дългогодишна история на българската театрална сцена. Върху режисурата на това представление работи Валентин Танев, а сценографията е дело на Анна-Мария Влаева.
В малкия апартамент на Джеси (в ролята е Габриела Жекова) в Манхатън, където се пренасяме, постепенно започват да пристигат всички поканени на партито по повод бременността на Клер (Адриана Кафева). Всяка от тях пази своите тайни и нищо не е такова каквото изглежда.
Елизабет (Кристина Опатова) видимо все още е обсебена от спомена за бившия си приятел Стив, който я е напуснал преди година, и в отчаянието си е готова да сложи край на живота си. Нина (Велена Петкова) търси внимание, любов и приемане, но изглежда на грешните места и по грешния начин. Сю (Виктория Боянова) е очевидният „изтърсак“ на групата – пие твърде много и е актриса, която всъщност работи като сервитьорка. Марта (Синтия Цицвидзе) пък е успяла и твърде горда с това. Нейната критика към всички останали до голяма степен задвижва външните конфликти в сюжета.
Макар в началото, в играта на някои от момичетата да личеше притеснението им, с развитието на пиесата всичко си дойде на мястото.
Докато всички заедно бяха на сцената, бяха в стихията си.
От насълзени очи до искрен смях – представлението и младите таланти превеждат зрителите през всички емоции, които изпитват и героите им на сцената. Важно е да се отбележи, че ролите бяха много добре разпределени и сякаш перфектно подхождаха на актрисите. А това значи, че са свършили работата си добре.
Тази театрална вечер беше специална по цели две причини – втората се казва „В открито море“. След като дадоха път на дамите, беше време и кавалерите от класа да излязат на сцената.
Така от тесния нюйоркски апартамент се пренасяме на малък сал „в открито море“.
В едноименната постановка, с привкус на театър на абсурд, от полския писател и драматург Славомир Мрожек участват Иван Колев, Йордан Георгиев и Антъни Митев. Героите им са трима корабокрушенци, които са поставени пред сложна морална дилема, а именно – кого да изядат, за да оцелеят.
Доброволци няма. Затова решението се проточва и става по-сложно. Оказва се, че в морето и в подобни животозастрашаващи ситуации демокрацията не сработва. Налага се да се прибегне към други мерки. Сюжетът и героите са крайно комични, но и замислящи те, както прави всяка добра комедия. По някакъв начин, чрез сатирата,
те са мини образец на обществото ни –
показвайки всичките му слабости, стремежи и недостатъци.
Тримата актьори определено се превъплътиха успешно в ролите си. Гледайки ги как са тласкани от морските вълни - наляво и надясно, напред и назад - неусетно сякаш и аз започвам да се движа ритмично с тях. А на заден фон непрестанно се чува шума на морето (за тези специални ефекти отговаряше режисьора Валентин Танев).
Три дами партнираха на актьорите – Ясмин Ал Азауи (пощальонът), Дарина Вълчевска (лакеят) и Велена Петкова (музикантът).
Накрая не всичко е такова каквото изглежда. Един човек се „возвисява“. А дали ще надделее човешкото или духовното – трябва да ги гледате, за да разберете.
След като видях таланта на учениците на Теди Москов и Валентин Танев, съм убеден, че малките независими продукции, създавани от млади актьори, заслужават много повече внимание. Талантът им заслужава да бъде забелязан и оценен, а самите те - подкрепени и насърчени в по-нататъшното си развитие. А усмивките им след представлението и аплодисментите от публиката са онова, заради което всичко си струва.
