На 7 декември 1909 г. в Банско се ражда един от най-големите ни поети – Никола Вапцаров. За краткия си житейски и творчески път той издава приживе само една стихосбирка – „Моторни песни“. Това се случва през 1940 г.
Вапцаров е единственият българин, удостоен с „Почетната награда на мира“
на Световният съвет на мира. Връчена му е посмъртно на 19 юни 1953 г.
Днес в Банско ще бъде отбелязана годишнина от рождението на поета, а къщата-музей ще бъде отворена безплатно за посетители.
В столицата пък се проведе литературно матине, организирано от Националния литературен музей и къща-музей „Никола Вапцаров“ – София. В рамките на събитието се откри изложбата „Дарения от последната година“, след което актьорът Валентин Танев изпълни стихове на Никола Вапцаров.
„В Националния литературен музей се стремим да изчистим името на Вапцаров от идеологически наслоения“, отбеляза пред БНР Катя Зографова, гл. уредник на къщата-музей в София. И добави: „Когато отричаме големите поети, защото са леви или са с някаква идеологическа обвързаност, тогава се лишаваме от едно самочувствие на културна нация, която е дала забележителни имена и творби“.
В Държавния куклен театър в Стара Загора ще се играе спектакъл по стихове на Никола Вапцаров по повод рождения ден на поета.
Постановката „Завод“ е обяснение в любов към малкия, обикновен и невзрачен човек. Онзи, който сякаш никой не забелязва, а всъщност съдържа в себе си една безкрайна вселена. Това каза в интервю за БТА режисьорът Полина Христова, позната от телевизионното предаване „Господари на ефира“.
Действието на спектакъла се развива в един сюрреалистичен завод, в който говорът е забранен. Обитателите му никога не го напускат – в него се раждат, в него живеят, в него работят, в него умират.
„Заглавието ни е от едноименния стих на Вапцаров, в който заводът е представен като самия живот.
Поне аз така си го интерпретирам. Заводът в нашия спектакъл е животът, в който ние сме принудени да живеем. С всичките си правила и болки, но все пак това е мястото, което ние доброволно сме избрали да обитаваме. Мястото, чийто изход търсим, но дълбоко в душите си никога не искаме да напуснем“, обобщи Христова.
