Почина художничката Елза Гоева. Това стана ясно от публикация на Министерството на културата (МК), в която екипът изразява своите съболезнования към семейството и близките ѝ. Поклонението пред тленните ѝ останки ще бъде на 18 март от 11:30 ч. в ритуалната зала на Централните софийски гробища, информират от МК.
Елза Борисова Гоева е родена на 27 юли 1928 г. в Болярово, Ямболско. През 1953 г. завършва специалност „Живопис“ във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (днес Националната художествена академия) в София в класа на проф. Панайот Панайотов. По време на обучението си работи под влиянието на големи имена в българската живопис като Борис Митов и Дечко Узунов. Още в началото на своя творчески път тя активно се включва в художествения живот на страната и започва редовно участие в национални изложби на Съюза на българските художници (СБХ), както и в редица представителни експозиции в страната и в чужбина.
През годините Елза Гоева изгражда
разпознаваем живописен стил, в който централно място заемат фигуралната композиция,
портретът и пейзажът. Нейните картини се отличават с деликатна цветност, мек живописен рисунък и съзерцателно отношение към природата и човешката фигура. В произведенията ѝ се усеща стремеж към поетичност и вътрешна хармония, които придават на творчеството ѝ особена чувствителност и лирична атмосфера, пишат от екипа на МК, цитирани от БТА.
Те отбелязват, че в дългогодишната си кариера Елза Гоева реализира множество самостоятелни изложби, а творбите ѝ са представяни и в редица международни художествени форуми. Нейни произведения се съхраняват в Националната художествена галерия, в регионални галерии в страната и в частни колекции в България и чужбина. До дълбока възраст Елза Гоева остава активна в художествения живот, като продължава да рисува и да участва в изложби.
Сред по-известните творби на художничката са „Учителка в помашко село” (1953), „Свиждане” (1957). Създава портрети като „Ген. Владимир Заимов” (1967), „Никола Вапцаров” (1969), „Иван Загубански” (1970), „Лeнин” (1970), „Георги Димитров” (1972) и пейзажи, сред които „Църква в Райково” (1968), „Созопол - музеят” (1970), „Турция - декември” (1972), „Истанбул” (1971).
Носител е на наградата „Икар” на едноименната галерия за самостоятелната й изложба живопис „Храмът" от ноември 2006 г.
