През 1904 г. манастирът „Сан Франциско“ в Куеляр, Испания, се срутва. Под развалините лежи шедьовър на ранната испанска ренесансова скулптура - алабастров (бел. ред. скала/минерал, по-мек от мрамора) погребален комплекс, поръчан от Белтран де ла Куева, могъщия първи херцог на Албуркерке.
Докато търговецът на изкуство и антики Лайънъл Харис продава двa непокътнати фрагмента от гробници от комплекса на Испанското общество в Ню Йорк, останалата част сякаш изчезва във въздуха. Или поне така изглеждаше.
Испанският вестник „Ел Паис“ съобщи, че липсващи фрагменти от погребалния комплекс са
били открити в местно сметище.
Майте Санчес е ръководила разкопките за извличане на части от гробницата и от други пешеходни места, пише Art News. Сред тях са футболно игрище, борова гора и дори складови палети.
Откритието е от особена важност, тъй като в погребалното здание е имало творба на Васко де ла Зарса, пионер на ренесансовата скулптура в испанската област Кастилия. Исмаел Монт от университета в Саламанка казва пред El Pais, че тези фрагменти са
„сред най-ранните ренесансови скулптури в Испания“,
което ги прави безценни за историците на изкуството, проследяващи еволюцията на испанското изкуство от готически към ренесансови стилове.
Съдбата на погребалния комплекс е отражение на сложните отношения на Испания с нейното наследство, където много от експонатите сега се намират в престижни музеи в чужбина. Други съкровища са претърпели унизителна съдба у дома - пренаредени или изхвърлени с промяната на архитектурната мода и икономическите приоритети. Самият манастир е превърнат в мелница за брашно преди частичното му разрушаване.
