Зашеметяващи произведения на изкуството са открити при нови разкопки в Помпей – древноримски град, „погребан“ при изригването на вулкана Везувий през 79 г. след Христа. Археолозите твърдят, че фреските са сред най-хубавите, откривани някога в руините.

Една трета от изгубения град все още предстои да бъде разчистена от вулканичните отломки. Настоящите разкопки затвърждават позицията на Помпей като основен „прозорец“ към хората и културата на Римската империя.

Директорът на парка д-р Габриел Цухтригел представи „черната стая“. Вероятно суровият цвят на стените е бил избран, за да се скрият димните отлагания от лампите, използвани по време на забавления след залез слънце.

„На блестящата светлина картините почти биха оживели“, каза той. Преобладават две фрески. На едната се вижда как бог Аполон се опитва да съблазни жрицата Касандра. Според легендата отхвърлянето му от нея е довело до пренебрегване на нейните пророчества. Трагичната последица е разказана във втората картина, в която принц Парис среща красивата Елена – съюз, за който Касандра знае, че ще

обрече всички в последвалата Троянска война.

Черната стая е най-новото съкровище, открито при разкопките, които започнаха преди 12 месеца.

Широк жилищен и търговски квартал, известен като „Регион 9“, се разчиства от пемза и пепел, изхвърлени от Везувий преди почти 2000 години. Служителите трябва да действат бързо, за да опазят новите находки, като пренасят каквото могат в склад.

Зад фреските, които трябва да останат на мястото си, се впръсква гипсово лепило. Така се предотвратява отделянето им от стените. Зидарията се укрепва със скеле, а отгоре се поставя временно покривно покритие.

„Регион 9“ е изправил археолозите пред една детективска история.

При разкопки в края на XIX век в един от ъглите е открита пералня. Последните разкопки разкриват пекарна за търговия на едро в съседство, както и голямата резиденция с нейната черна стая.

Екипът е убеден, че трите зони могат да бъдат свързани физически чрез водопроводната инсталация и определени проходи. Те вероятно са принадлежали на един и същ човек.

За самоличността на това лице подсказват многобройните надписи с инициали „ARV“. Буквите се появяват по стените и дори върху мелничните камъни на пекарната.

„Знаем кой е ARV: той е Аулус Рустиус Верус“, обяснява археологът от парка д-р Софи Хей. „Познаваме го и от други политически пропаганди в Помпей.

Той е свръхбогат политик.

Смятаме, че той може да е този, който притежава шикозната къща зад пекарната и пералнята“.

Това, което е ясно обаче, е, че всички имоти са били в процес на обновяване по време на изригването, съобщи BBC.

Избягалите работници са оставили керемидите, подредени грижливо. Съдовете им с варов разтвор все още са пълни и чакат да бъдат използвани. Мистриите и кирките им са останали, въпреки че дървените дръжки отдавна са изгнили.

Д-р Алесандро Русо показва фреска на тавана, възстановена от една от стаите. Тя е разбита по време на изригването, заради което възстановените ѝ парчета към днешна дата са подредени като пъзел върху голяма маса. Можете да видите пейзажи с египетски персонажи, храни и цветя, както и някои внушителни театрални маски.

„Това е любимото ми откритие в тези разкопки, защото е сложно и рядко срещано. Тя е висококачествена, направена е за високопоставен човек“, обяснява той.

Но ако фреската на тавана на величествения имот може да се определи като изящна, част от наученото за пекарната говори за един доста по-брутален аспект на римския живот – робството.

Очевидно е, че хората, които са работили в предприятието, са били държани

затворени в ужасяващи условия, живеейки рамо до рамо с магаретата,

които са въртели мелничните камъни. Изглежда, че е имало само един прозорец и той е бил с железни решетки, за да се предотврати бягството.

Именно в пекарната са открити и единствените скелети от разкопките. Двама възрастни и едно дете са били смазани от падащи камъни. Предполага се, че те са били роби, които са били хванати в капан и не са могли да избягат от изригването.