Парижкият Пон Ньоф ще бъде опакован през 2025 г. отново за 40-ата годишнина от проекта на Кристо и Жан-Клод, съобщи онлайн изданието на в. „Монд“, като цитира Владимир Явашев, племенник на българския творец.
Следващата година се навършват също три десетилетия от опаковането на Райхстага в Берлин и
20 години от инсталацията „Вратите“ в Ню Йорк.
След смъртта на чичо си Кристо и на леля си Жан-Клод, на които помага в монументалните проекти, Владимир Явашев работи, за да върне към живот творбите на двойката, пише френското издание, цитирано от БТА.
На 22 септември 1985 г. Кристо и съпругата му Жан-Клод попадат в заглавията на вестниците, като опаковат Пон Ньоф в Париж с 40 000 квадратни метра плат, опасан с въжета.
Четиридесет години по-късно друг творец – французинът Жи Ер, ще им отдаде почит. През септември той
ще превърне същия мост в арка със скални стени за 16 дни.
Владимир Явашев се свързва с него по повод отбелязването на годишнината от опаковането на Пон Ньоф. През 2023 г. Жи Ер придава пещерен вид на фасадата на „Пале Гарние“. Четири години по-рано реализира проект и с Лувъра.
„Подобно на Кристо и Жан-Клод, Жи Ер е отдаден на публичното изкуство и иска да се хареса на възможно най-много хора, на тези, които не са свикнали да ходят в музеите“, казва Владимир Явашев.
Интересен факт е, че през 1985 г. има опит да бъдат прерязани въжетата, които държат опаковката на Пон Ньоф, пред очите на смаяни зрители.
Оттогава под Пон Ньоф е изтекла много вода. Кристо, който почина през 2020 г., и Жан-Клод, която си отиде от този свят през 2009 г.,
вече са част от историята на изкуството, но и на Париж.
Докато на двойката се налага да се бори в продължение на десет години, за да получи зелена светлина от френските власти и от Париж, то Владимир Явашев успява да убеди кметицата на столицата Ан Идалго за по-малко от шест месеца.
Владимир Явашев, който е на 51 години, не е наследникът, който си присвоява всички права върху идеите на Кристо и съпругата му. След смъртта на двойката той управлява наследството заедно с Джонатан Хенери, племенник на Жан-Клод, и около десет членове на фондацията „Кристо и Жан-Клод“.
Явашев е загрижен за запазването на спомена за двойката сред по-младите поколения. „Те стигнаха до самия край на своята визия, с пълна независимост. Помислете само за посланието за свобода, което отправят към младите хора“, казва той.
През 2025 г. се навършват и още две годишнини, свързани с проекти на Кристо и Жан-Клод. През февруари стават 20 години от реализацията на „Портите“ – 7503 съоръжения, увити в плат, които Кристо и Жан-Клод инсталираха през 2005 г. в Ню Йорк.
През юни се навършват 30 години от опаковането на Райхстага в Берлин –
техният най-колосален проект до момента.
Разбира се, не е възможно те да бъдат възпроизведени. „Но могат да бъдат преоткрити“, казва Владимир Явашев.
В Манхатън, в допълнение към изложба в културния център „Шед“, ще има и добавена реалност, позволяваща на посетителите да открият порталите. В Берлин се подготвя проект за картографиране (светлинна проекция) върху фасадата на Райхстага.
Но мислите на Владимир Явашев вече са на друго място. На смъртния си одър чичо му иска да осъществи проекта,
който го е обсебил в продължение на четиридесет години –
410 000 празни петролни варела, подредени във формата на мастаба, египетска гробница. Кристо се надява да я издигне в пустинята на Абу Даби.
Владимир Явашев вече работи за реализацията на проекта.
Без да зависят от меценатство или публични субсидии, Кристо и Жан-Клод винаги плащат сами за проектите си, като са продавали рисунки, колажи и модели. Владимир Явашев се надява да бъдат събрани необходимите средства за реализацията на „Мастаба“. „Ще бъде след пет или десет години, или след моята смърт, може би дъщеря ми ще бъде тази, която ще го осъществи, но „Мастаба“ ще види бял свят“, убеден е той.
Кристо реализира и друг голям проект в Париж – опакова Триумфалната арка. Произведението бе открито през септември 2021 г., след кончината на артиста.
