“Аз искам да изтръпна цялата –
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.”

На 25 април 1962 година в Бургас се ражда Петя Дубарова – една от най-талантливите български поетеси. Тя напуска този свят едва на 17-годишна възраст. Така и никой не разбира защо едно младо и нежно момиче избира да сложи край на живота си на  4 декември 1979 г. и да заспи вечен сън. Нейната поезия е все още жива и нейното слово остава любимо за няколко поколения.

Тя оставя бележка със следния текст.

“Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА“

Какво още имаше да ни сподели Петя Дубарова прочетете в следните цитати:

„Понякога съм весела и стилна. Друг път съм тъжна и небрежна. Когато трябва -мога да съм силна. Когато искам -мога да съм нежна. Понякога покрай реката тичам, но за приятел в блато ще нагазя. Когато искам- мога да обичам. Когато трябва-мога и да мразя“

***

„Към слънцето с пресъхнали очи, съсипан, прежаднял ще се катериш. Но слънцето жестоко ще мълчи и нищо ново няма да намериш.“

***

„Бих желала в този миг да стъпвам в пясък побелял от доброта, длани от морето да отдръпвам, длани побелели от солта.“

***

“Как лесно е да плачеш върху листа!”

***

“Не за да бъда всевластна незнайница,

нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!”

***

“Красив и съразмерен като схема,
събужда се в прозореца ми Понеделник. Аз,
сънлива и разрошена, поемам
все още тъй неделна.”

***

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета…”

***

“И искам, как искам след моя живот пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих пристан зелен.”