“Аз искам да изтръпна цялата – на зимата да заприличам. Да бъда зимата. Ала сърцето ми да си остане на момиче.”
На 25 април 1962 година в Бургас се ражда Петя Дубарова – една от най-талантливите български поетеси. Тя напуска този свят едва на 17-годишна възраст. Така и никой не разбира защо едно младо и нежно момиче избира да сложи край на живота си на 4 декември 1979 г. и да заспи вечен сън. Нейната поезия е все още жива и нейното слово остава любимо за няколко поколения.
Тя оставя бележка със следния текст.
“Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНА“
Снимка: burgas056.com
Какво още имаше да ни сподели Петя Дубарова прочетете в следните цитати:
„Понякога съм весела и стилна. Друг път съм тъжна и небрежна. Когато трябва -мога да съм силна. Когато искам -мога да съм нежна. Понякога покрай реката тичам, но за приятел в блато ще нагазя. Когато искам- мога да обичам. Когато трябва-мога и да мразя“
***
„Към слънцето с пресъхнали очи, съсипан, прежаднял ще се катериш. Но слънцето жестоко ще мълчи и нищо ново няма да намериш.“
***
„Бих желала в този миг да стъпвам в пясък побелял от доброта, длани от морето да отдръпвам, длани побелели от солта.“
***
“Как лесно е да плачеш върху листа!”
***
“Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя, а да гребете от мене и никога да не ме изгребете докрая!”
***
“Красив и съразмерен като схема, събужда се в прозореца ми Понеделник. Аз, сънлива и разрошена, поемам все още тъй неделна.”
***
„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета…”
***
“И искам, как искам след моя живот пак някой да трепне, внезапно спасен, открил в моя стих пристан зелен.”
