Представата ни за Апостола на свободата Васил Левски едва ли щеше да бъде същата, ако до нас не бе достигнало едно значително количество от неговото документално наследство под формата на
писма, записки, бележки, а дори и едно стихотворение.
В деня, в който се навършват 187 години от рождението му (18 юли), разглеждаме онова, което революционерът е оставил след себе си. Само така можем да придобием една по-ясна идея за обществено-политическите му възгледи, невероятната енергия, която влага в работата си и трезвия поглед към борбата за освобождение. Неслучайно следващите поколения революционери ще търсят упование в Дякона и неговите мъдри завети, пишат от Българска история.
Представяме Ви няколко от цитатите, с които Апостола ще остане в историята:
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“.
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му служа до смърт и да работя по народната воля“.
„Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка“.
„Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва“.
„Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме“.
„Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш“!
„От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия“.
„Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв“.
„Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел“.
„И ние сме хора и искаме да живеем човешки: Да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония“.
