Когато му казах, че очаквам разговорът ни да е поне 40 минути, Пламен Димов със самоирония се усъмни, че има какво да разкаже за толкова време. В действителност истината е, че актьорът има много поводи за разговори за последните проекти, в които участва, впечатляващите си роли на сцената на Народния театър и първата си номинация за главна мъжка роля на наградите „Икар“.
Той не е от лицата, които често виждаме по медиите. Признава, че години наред е отклонявал покани, но вече разбира, че това е част от работата му. Пламен беше един от най-интересните събеседници, които съм имала напоследък.
Той е от онази особена порода артисти с хамелеонска природа – хуморът и иронията в живота му съдействат той безпогрешно да се превъплъщава в комедийни образи, а дълбочината и рефлективността, които носи му помагат да е също толкова убедителен в драматичните персонажи.
Освен това и в професията, и в живота си
Пламен не е от хората, които „отбиват номера“.
Доказва го старателната му подготовка за ролите му, както и фактът, че на един от блиц въпросите ми той мисли цели 53 секунди преди да отговори.
Снимка: Лили Йотова
Може да се насладите на таланта му както на театралната сцена, така и на малкия екран – по bTV вече започна новият български сериал с негово участие – „Вяра, надежда, любов“.
За да разберете защо трите думи, които го описват са „настоятелна самокритична свекърва“, какво разказва за последните си представления, какво е научил от Джон Малкович и оптимист ли е за бъдещето, прочетете целия ни разговор.
А в следващите редове го предизвикахме с няколко блиц въпроса.
– Аз съм Пламен Димов, защото…
– Така са ме кръстили.
– Животът ми не би бил същият без…
– Семейство, любов, приятели, работа.
– Трите думи, които ме описват най-добре, са…
– Нещо в духа на разговора да измисля… Например: настоятелна самокритична свекърва.
– Ако не бях актьор, щях да съм…
– Футболист.
– „За любовта“ знам, че…
– Е рядкост и трябва да се цени.
– „Под върха“ има…
– Знам ли, трябва да питате Сизиф.
– „Мен не ме мислете“, защото…
– Си имате по-важна работа.
– Бащинството ме промени като…
– Придаде смисъл на съществуването ми.
– Ако животът ми беше филм, щеше да е…
– Не и теленовела.
– Последната постановка, която гледах и препоръчвам, е…
– „Новата танцувална зала“ в Театър 199 на Ивайло Христов.
– Урокът от живота, който никога няма да забравя, е…
– Че ние сме колелца в колелата.
