Почина легендата в киното Робърт Редфорд. Той беше на 89 години, съобщиха от Variety. В изявление неговият представител заяви, че си е отишъл по-рано днес в дома си в Сънданс в планините на Юта - „мястото, което е обичал, заобиколен от тези, които е обичал“. В изявлението пише още „Той ще ни липсва много“. Актьорът, превърнал се в режисьор, който има блестяща кариера във филми като „Butch Cassidy and the Sundance Kid“ и „Цялото президентско войнство“, през последните години работи все по-рядко както пред, така и зад камерата. Последната му роля на екрана е в „Отмъстителите: Краят“ от 2019 г., в който повтори ролята си на секретаря Александър Пиърс.
Ранен живот
Снимка: Columbia/Kobal/Shutterstock
Редфорд е роден в Санта Моника, Калифорния, през 1936 г. „Това беше едно от най-щастливите времена в спомените ми, защото всички бяха обединени от усилията за войната“, спомня си той в интервю от 2009 г. След края на конфликта - в тийнейджърските си години, Редфорд се насочва към спорта и изкуствата. Недоверието му към установения ред се проявява още в ранна възраст, когато
на 13 години получава спортен медал по време на националния празник
„Седмица на момчетата“ от тогавашния сенатор Ричард Никсън.
„Той ми стисна ръката и ми връчи наградата“, разказва актьорът, „а усещането, което ме обзе, беше толкова силно, че си казах: „Какво, по дяволите, кой е този човек? Какъв гаден тип, какъв абсолютно мрачен характер. Какъв фалшив, изкуствен човек е това“.
Редфорд се забърка в сериозни проблеми в гимназията „Ван Найс“, а след това е изключен от Университета на Колорадо в Боулдър, където учи с бейзболна стипендия, заради слаби оценки и пакостливо поведение.
Печели достатъчно пари от различни временни работни места, за да пътува из Европа
в продължение на една година с идеята да стане художник. Вместо да се върне в Лос Анджелис, който смятал за „задушаващ и скучен“, той отишъл в Ню Йорк и в крайна сметка започнал да учи актьорско майсторство в Американската академия за драматични изкуства и да развива кариерата си.
Кариера
Снимка: Disney General Entertainment Con
Пробивът си в киното Редфорд прави именно с превъплъщението си в Сънданс Кид, партнирайки си с Пол Нюман (Буч Касиди) в продукцията, която ще се превърне в най-касовата за 1969 г. „Downhill Racer“ (1969) също бележи поврат в кариерата му. Той започва да се ангажира по-активно във филмите, в които участва, когато същата година създава Wildwood Enterprises. „Racer“, разказващ за безмилостен олимпийски скиор, и последвалият „Кандидатът“, фокусиран върху сенатор, който сключва сделка с безскрупулни стратези, са първите два филма от планирана трилогия за американската мечта и това, което актьорът описва като „пирова победа“. Третата част от трилогията така и не е реализирана,
Малцина актьори през 70-те притежават звездната му сила, подпомогната в значителна степен от разрошената му руса коса и усмивката му. През 1972 г. „The Hot Rock“ и „Кандидатът“ му осигуряват солидни роли преди поредицата от филми, които го превръщат в суперзвезда.
Започвайки с успешния уестърн „Джеремия Джонсън“, той се събира отново с Нюман и получава номинация за „Оскар“ за „Ужилването“, избран от Академията за най-добър филм на 1973 г. Така
става най-касовият актьор за следващите три години.
Също през 1973 г. затвърждава ролята си на романтичен герой в дует с Барбра Стрейзанд във филма „Каквито бяхме“.
Следващите му главни роли включват „Великият Гетсби“, „Трите дни на кондора“ и „Цялото президентско войнство“. В последното заглавие Редфорд е изпълнителен продуцент, играе главната роля и ръководи проекта от ранния етап на сценария на бестселъра на Боб Уудърд и Карл Бернстийн. Филмът получава осем номинации за „Оскар“, но губи най-голямата награда от „Роки“.
През 80-те и 90-те години той преминава към по-зрели роли - от бейзболиста на средна възраст в „Естественият“ до свободолюбивия ловец на едър дивеч в „Далеч от Африка“ и безсърдечния богат комарджия в „Неприлично предложение“.
Издигането на Редфорд до върха е още по-забележително, като се има предвид неговата склонност към герои, които са дистанцирани, саркастични, дори трудни. В филми като „This Property Is Condemned“, „Downhill Racer“ и „Tell Them Willie Boy Is Here“ той играе непокаяни злодеи, но харизмата му е неоспорима.
В допълнение към статута на
Редфорд като един от най-търсените актьори в Холивуд
през голяма част от 70-те и 80-те години, Институтът за кино „Сънданс“ и фестивалът, който носи неговото име, могат да се считат за също толкова значимо наследство.
Артистът опровергава очакванията, когато основа организацията в планините на Юта през 1981 г., все още под въздействието на спечеления „Оскар“ за режисура на „Обикновени хора“ (1980). Това начинание ефективно поставя кариерата му в застой за поне три години.
Снимка: George Pimentel, Getty Images
Това, което започва като скромна лаборатория за филмови творци, се превръща в
синоним на революцията в независимите филми,
а фестивалът, носещ същото име, и до днес е едно от най-важните филмови събития в САЩ както за новоизгряващи творци, така и за мениджъри по придобивания.
„Мисля, че той постоянно се опитва да намери различни посоки за себе си, защото е човек, който винаги поема нови предизвикателства“, казва Джеф Гилмор, дългогодишен съдиректор на фестивала, през 2002 г., когато Редфорд получава почетен „Оскар“.
Активистки възгледи
Снимка: Goldman Prize
Редфорд демонстрира политическите си възгледи по време на предизборната си кампания, като се изказва предимно по въпроси, свързани с околната среда. Една от каузите му е защитата на Арктическия природен резерват в Аляска.
Две от последните му три режисьорски творби – „Лъвове за агнета“ (2007), за съучастието на американците в Афганистан, и „Заговорникът“ (2010), която разглежда несправедливото правосъдие, упражнявано след убийството на Линкълн – продължават склонността на Редфорд към политически мотивирани драми. Те обаче са отхвърлени от много критици като превъзнасяни уроци по гражданско образование. В последващия „The Company You Keep“ Редфорд се режисира в ролята на бивш активист от Weather Underground, чиято анонимност е разкрита 30 години по-късно.
„Вярвам, че има място за активисткото кино“,
коментира Редфорд пред Variety през 2002 г., „и трябва да има. Мисля, че е напълно уместно да се фокусираме върху социалните и културни проблеми на нашето време – особено в документалните филми, тъй като истината изглежда по-трудна за откриване в традиционните медии и журналистика“.
Наследство
Снимка: Terry O'Neill
Спекулирайки за наследството на Редфорд, режисьорът Сидни Полак казва пред Variety през 2008 г.: „Ще има хора, които ще го помнят за нестандартни филми като „Кандидатът“. Ще има хора, които ще го помнят като велик романтичен главен герой във филми като „Каквито бяхме“. Ще има хора, които ще го считат за велика сила в появата на независимото кино. Ще има и такива, които ще го помнят с „Обикновени хора“ като впечатляващ режисьорски дебют. Едно нещо, което винаги е било трудно да се предвиди, е, че той обича - по един перверзен начин, да не прави това, което очакваш от него“.
