Американската режисьорка Елинор Копола, съпруга на гения на седмото изкуство Франсис Копола, почина на 87-годишна възраст. Това съобщава Асошиейтед прес, позовавайки се на семейството. Отбелязва се, че смъртта й е настъпила в петък в дома й в американския щат Калифорния. Причината не е уточнена.
Израсналата в Ориндж Каунти, Елинор, се запознава с Копола, докато работи като
асистент на художествения директор на режисьорския му дебют.
Това е продуцираният от Роджър Корман филм на ужасите „Деменция 13“ от 1963 г. Няколко месеца по-късно Елинор забременява и двойката се
венчава в Лас Вегас през февруари 1963 г.
Първородният им син, Джан-Карло, бързо се превръща в постоянно присъствие във филмите на баща си, най-вече на заден план. По-късно започва да се занимава с фотография, но
умира трагично на 22-годишна възраст
при инцидент с лодка. Второто им дете Роман режисира няколко собствени филма и редовно си сътрудничи с Уес Андерсън. Той е президент на филмовата компания на баща си, American Zoetrope, базирана в Сан Франциско. София Копола се превръща в един от най-прочутите режисьори на своето поколение като сценарист и режисьор на филми като „Изгубени в превода“ и „Присила“, който
посвещава на майка си.
Елинор Копола е режисьор на документалния филм Hearts of Darkness: A Filmmaker’s Apocalypse от 1991 г. за снимките на филма на нейния съпруг „Апокалипсис сега“ през 1979 г. Впоследствие тя публикува и книгата „Бележки: За създаването на филма „Апокалипсис сега“. Докато филмът се фокусира върху вълненията на снимачната площадка, книгата описва някои от вътрешните преживявания на Елинор, включително предизвикателствата на това
да бъдеш омъжена за по-голяма от живота личност.
Тя пише, че е била „жена, изолирана от моите приятели, моите дела и моите проекти“. Тя също така откровено обсъжда, че Франсис е имал извънбрачна връзка. Въпреки това те остават заедно като семейство да края на живота й.
През 2016 г.,
на 80-годишна възраст, Елинор дебютира като режисьор
и сценарист в „Париж може да почака“, романтична комедия с Даян Лейн в главната роля. „Една сутрин на масата за закуска съпругът ми каза: „Ами ти трябва да го режисираш“. Бях напълно изненадана“, разказва Елинор и добавя: „Но аз си казах: „Ами, никога преди не съм писала сценарий и никога не съм режисирала, защо не?“ Бих казала „защо не“ на всичко“.
