Настъпи най-женският месец от годината. Нима има по-подходящ момент да се върнем назад във времето, за да си припомним историите и постиженията на осем от великите и вдъхновяващи българки, които познава историята? От борба за освобождението на отечеството, през хуманитарна дейност, та чак до изобразителното изкуство и литературата – талантът, родолюбието и свободолюбивостта им не познават граници. Дори и векове по-късно те продължават да подтикват цяла България да се гордее.

Райна Княгиня

Райна Футекова е едва на 20 години, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето за Априлското въстание. За съжаление, то така и не се увенчава с успех, а заради участието си в него – Райна е изпратена в Пловдивския затвор. Там бива жестоко малтретирана.

Дават ѝ се само хляб и вода в продължение на повече от месец. 

Благодарение на намесата на европейски дипломати, тя е освободена и изпратена в Москва. Именно там завършва 3-годишното си медицинско образование. Тя става  първата дипломирана акушерка в България. След връщането си у нас се омъжва за Васил Дипчев (тогавашен кмет на Панагюрище). Двамата имат петима синове. Четирима от тях решават да последват примера на майка си и да се борят за отечеството си. Те стават офицери от Българската армия.

Екатерина Каравелова

Тя е сред учредителките на Български женски съюз през 1901 г. и негова председателка от 1915 до 1925. Отдава много сили и време на Женско благотворително дружество „Майка”, София, на което с прекъсвания е и председателка няколко десетилетия. Убедена, че независимостта и

равнопоставеността на жените

изисква те да имат възможност сами да изкарват прехраната си, тя силно подкрепя професионалното им обучение. С нея се свързва и създаването на първото стопанско училище за девойки в България „Мария Луиза“. То предлага професионална квалификация за жени по изработване на дрехи и шапки, бродерия, цветарство и готварство.

Освен че подкрепя образованието и професионалното развитие на жените в България, Екатерина Каравелова е и един от символите на движението за мир, подчертават в официалния сайт на фондацията, носеща нейното име. През 1919 тя основава дружество „Траен мир“, което става член на създадената през 1915 Международна женска лига за мир и свобода (МЖЛМС).

Баба Тонка

Тонка Обретенова, по-позната като Баба Тонка, била изключително буйна и своенравна млада дама. Решава да  не се съобрази с решението на баща си и сама избира за кого да се омъжи. Мъжът до нея е известният абаджия и търговец Тихо Обретенов. Георги С. Раковски е негов приятел и често гостува в къщата им. Двамата не крият от Тонка, че говорят за свободата на българите. Тази идея я запалва и скоро

домът ѝ става сборище на революционерите,

пише bulgarianhistory.org. Когато пораства за каузата започват да се борят и четиримата ѝ синове, които в крайна сметка намират своята гибел или бива заточени. Въпреки тежката съдба на семейството, къщата ѝ остава бунтовническо гнездо. Заседанията на Русенския революционен комитет стават именно в нейния дом. На Тонка е поверена задачата да пази цялата документация на организацията. Тя пренася оръжие през Дунав с дъщеря си и майка си и винаги запазва хладнокръвие.

В началото на 1876 г. домът на Баба Тонка е превърнат във военен щаб, откъдето на всички страни тръгват указания и оръжие.

Елеонора Българска

Царица Елеонора Българска се е занимавала предимно с благотворителност, след като става съпруга  на държавния глава Фердинанд I Български. По нейна инициатива през 1910 г. е създаден фонд „Царица Елеонора“. Целта му е да бъдат набрани средства  за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. Под нейния патронаж се създава и Детският санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.

Името ѝ се свързва с Боянската църква. През 1912 г.

тя е трябвало да бъде разрушена,

за да се построи на нейно място по-голям храм. Царицата обаче успява да издейства нов парцел. Средновековният храм пък бива подложен на реставрация.  По време на войните тя е на фронта като милосърдна сестра.

Стоянка Мутафова

Актрисата играе в над 90 театрални постановки. Сред пиесите с нейно участие са „3 сестри“, „Дванайсета нощ“, „Големанов“, „Госпожа Министершата“, „И най-мъдрият си е малко прост“. Тя е и един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов”.

Десетки са и впечатляващите ѝ роли на малкия и големия екран.

Пресъздава различни многопластови образи блестят в „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Специалист по всичко“, „Кит“. Последната ѝ телевизионна роля е тази на възрастната Мария Чеканова в сериала „Столичани в повече”. Заради активната си артистична дейност тя кандидатства за Световен рекорд на Гинес за най-възрастна активно играеща на сцената актриса.

Елисавета Багряна

Поетесата, преводач и писател на детски книги Елисавета Багряна се включва в литературния живот на София през 1921 г. Тя сътрудничи във „Вестник на жената“, вестник „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Първата ù стихосбирка „Вечната и святата“ излиза през 1927 г., донасяйки ù широко признание и популярност. Творбите ѝ са превени на над 30 езика. 

Благодарение на своето творчество тя бива

номинирана четири пъти за Нобелова награда

в периода 1901 – 1971 г. Първите три пъти от лингвиста и професор по славянски филологии в Софийския университет Стефан Младенов, а последният – от Анна Каменова (президент на PEN Center България). 

Елисавета Консулова-Вазова

Елисавета Георгиева Консулова-Вазова е една от първите български художнички. Тя е една от основателите на дружество „Родно Изкуство“. Членува и в Съюза на българските художници. Там се проявява като портретист и художник на натюрморти с цветя. Нейни картини се намират в много музеи. Първата ѝ изложба през 1919 г. в София е и дебютната самостоятелна експозиция на жена художник в България.

Йорданка Благоева

Лекоатлетката Йорданка Благоева Иванова е носител на сребърен и бронзов олимпийски медал от олимпийски игри. Тя печели второ място на висок скок на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г.. 20 дни скача на височина 194 см. Така става първата българка, подобрила световен рекорд в леката атлетика. През 1974 г. подобрява и рекорда в зала, скачайки 192 см на Европейското първенство по лека атлетика в зала в Ротердам. Печели бронзов олимпийски медал на Олимпиадата в Монреал през 1976 г.