146 години от Освобождението на България!
3 март е дата, която пази спомена за подвиг, смелост, саможертви, които променят историята ни завинаги.
Почти век и половина след събитията довели до свободата ни, продължаваме да изкачваме стъпалата до паметника на връх Шипка, продължаваме да рецитираме стихове за опълченците и помним… така и трябва! Трябва да оборим Вазов и неговата „Епопея на забравените“. Защото не трябва да забавяме…
цената, която някой друг е платил за нешата свобода днес.
Да, патриотизмът ни може би е приел вече твърде изкривени и грозни форми, до степен, в която може да стане опасен, войнствен… абсурдно. Не е ли странно, че в днешно време думата „патриот“ става дори обидна. „България ми е на сърцето, Левски и Ботев са ми на прасеца“, описва много точно българската действителност поета и писател Иван Ланджев.
Жалко е, че намираме начин да се разделим дори в малкото поводи, които могат да ни обединят като нация. И все пак си струва да забравим различията поне на националния ни празник, защото
има далеч повече неща, които ни свързват,
отколкото такива, които ни разделят.
Ако не друго, то поне изкуството има силата да привлича и обединява хора. Отбелязваме днешния празник, 3 март, припомняйки си една от най-обичаните български стихотворения от големи автори, посветени на свободата, на България и борбата за освобождение.
Когато говорим за патриотизъм няма как да не започнем с Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Неговото произведение „Опълченците на Шипка“ е част от цикъла „Епопея на забравените“, посветен на героите от националноосвободителните борби и Възраждането на България през XVIII и XIX век. Стихотворението описва боевете при Шипка през август 1877 г. и е едно от най-известните български стихотворения в този период.
Песента „Къде си, вярна ти любов народна“ е част от творчеството на големия български поет, педагог и композитор Добри Чинтулов. Тя е композирана през 1863г., като текстът ѝ излиза 3 години по-късно. Заедно със „Стани, стани, юнак Балкански” и „Вятър ечи, Балкан стене” е една от най-популярните възрожденски бунтовни песни.
„На прощаване в 1868 г.“ е стихотворение изповед от Христо Ботев, което за първи път е публикувано във втория брой на вестник „Дума на българските емигранти“ на 25 юни 1871 г.
Ботев пише стихотворението през бунтовната 1868 година в Браила, когато участва много активно в подготовката на четата на Желю войвода и е избран за неин секретар.
Дамян Дамянов, един от по-съвременните, но безкрайно талантливи и четени поети, посвещава на Освобождението стихотворението си „3 март“
За първи път Освобождението на България се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на депутати и граждани.
От 1888 г. 3 март се чества като празник – Ден на Освобождението на България от османско иго.
Започваме и завършваме с Иван Вазов.
Лирическото стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ е написано през 1882 г. в Хисар. За първи път е публикувано в стихосбирката „Поля и гори“ (от 1884 г.).
То продължава и утвърждава традицията във Вазовата поезия родината да бъде лирически представяна и изживявана.
