Шрифт:
Принтирай
Артистите в кей-поп индустрията често показват във видеата си свят с основи от захарен памук, вечно слънчево време и свободно прелитащи еднорози.
Музиката е зарибяваща, танците – защеметяващи, бюджетите за видео космически
Момичета с поглед на уплашена кошута, съвършена кожа и фини като порцеланова статуетка тела обсебсват стените на тийнейджърите с постери на групи като Twice и Black Pink. Момчетата с опушен грим, папагалски нюанс в прическите и елфическа невинност в израженията покоряват глобалните сцени като BTS и Stray Kidz.
BTS са първата кей-поп група, появила се на корицата на сп. Time. Успехът им провокира Американските музикални награди да обособят отделна категория за кей поп. Снимка: Getty Images
Зад целия блясък на експанзията им в класациите стои жесток олимпийски спорт, в който можеш и да станеш шампион, ако оцелееш до дебют пред публика.
Ако оцелееш. Буквално.
Забравете за беглите опити за сфомиране на група, които сме виждали в българските издания на X Factor. Пет момченца със захаросан външен вид се стиковат в общ репертоар и докато зрителите на ги елиминират, най-тежката им задача е да не се спъват един в друг пред съдиите и да са прилично сресани. В световен мащаб истории на групи като Take That донякъде се доближават до схемата на кей-попа с бесният затворнически режим на работа по превръщането им в продукт за милиони. Но нищо не може да се сравни с апокалипсиса по отглеждането на един „идол“ в Корея.Това е катарзис, който може да продължи от няколко месеца до 7 години
Причиняват си го деца в минимален възрастов диапазон от 10 до 14. Пътят им от улицата до мечтата за „голямата сцена“ започва с продажба на свободата и право на глас за бъдещето им в полза на продуцентските компании. Те ръководят така наречените „тренировъчни лагери“, в които модфицират кандидатите в кей-поп идоли с цената на брутални лишения.
Black Pink са първата женска кей-поп група, спечелила видео награда на MTV, поканена за лайф на Coachella и отчела 1 милиард гледания в YouTube.
Пътят към ада за всеки е индивидуален. Зависи от потенциала му и подобренията, които компанията иска да направи по него, за да го превърне в бизнес инструмент. Понякога това са само уроци по корейски за англоговорящите. Друг път е препоръчителна пластична операция, която ще те превърне в магнит за обожание от феновете по вече работещ шаблон за визия.
Едно на 700 деца, явили се на кастинг за таланти, стига до въпросния лагер
Родителите му на практика го губят за периода на договора, който в най-добрия случай е две години. Период, в който детето заживява в общежитие при условия, близки до кучешките на улицата. Денят му започва в 4 и свършва след полунощ. Социалният му живот извън залата за танци и пеене се свежда само до пътуване до училище. Към телефона му е зашит „настойник“, който му пише в 21 ч всяка вечер. И ако не получи отговор за локацията и състоянието на „субекта“, следва обаждане, разследване и евентуално - наказание. Всеки месец талантите минават през оценявания, в които хора от компанията гледат групови и солови изпълнения. Следят под лупа килограмите, грацията, синхрона, техническата прецизност в хореографията. Безупречният тон и сценичната харизма.Коментарите на журито са меко казано съкрушителни и могат да убият желанието ти за живот
Буквално, защото ако след години на изтощителни тренировки и лишения не стигнеш до дебют, си отиваш вкъщи. Случаите на младежи, прибегнали до самоубийство при провал, след като са линчували доброволно здравето и детството си за каузата, са десетки. В изповедта си за BBC „Можех да бъда кей поп идол, но се радвам, че напуснах“, бившата възпитаничка на такъв лагер Юдиас разказва за регулярни случаи на припадъци от изтощение. Когато се е случвало да й прималее от глад и недоспиване по време на танци, обикновено се събуждала в друга стая, а край нея двойките (общежитията са винаги строго разделени по полове) възкликвали:„Колко яко! Тя припадна – значи наистина го иска!“.
В конкурентна среда, в която всяко оценяване било на живот и смърт, тя не успяла да завърже приятелства. Говори за обкръжението си като за „колеги“, които не спирали да се саботират един друг, за да си осигурят предимство в надпреварата. Юдиас разказва как килограмите на момичетата в общежитието са се превръщали в повод за публичен линч. Максимумът за изпълнителките според компанията-продуцент е 47 кг. Всяка, наддала грам над тази цифра, минавала на спартанска диета.Преди оценяване някои тийнейджърки живеели на кубче лед на ден от страх да не напълнеят и да не провалят отбора
В общежитието използвали личните си имена само в директен контакт с другите деца. Всеки имал номер и сценично име, отговарящо на персонажа, който компанията избира за изпълнителя: „Бяха ме кръстили Дия, но обикновено за инструкторите ни бяхме просто номера“, спомня си Юдиас. „Четяха ги от стикерите на тениските ни. Беше странно, чувствах се като безименна жертва на научен експеримент.“Непрекъснат поток от новодошли залива трениращите
Повечето нови попълнения вече имат пластични операции, за да приличат повече на кей поп звезди. Това е супер рискова инвестиция, защото легналият под скалпела няма никаква гаранция, че ще осъмне в А-групата на шоубизнеса.
Stray Kidz са "следващото голямо нещо" в кей-поп индустрията. Групата е изключително сплотена, а продуцентите й от JYP ги толерират не само като машина за пари, но и като човеци. Момчетата могат да качват мускулна маса и да вземат регулярно по няколко месеца почивка между турнета.
Силно известен факт е, че дори да станат успешни, кей поп идолите не печелят почти нищо в първите си години. Защото връщат на продуцентите си инвестицията в унищожителните часове на уроци, медицински процедури, пробни звукозаписи, подслон и изхранване.
