На 12 юни се навършват 120 години от рождението на един от най-значимите български поети – Атанас Далчев. Той е роден през 1904 г. в Солун в заможно семейство, живеещо близо до Бялата кула. Баща му Христо Далчев е сред видните българските граждани в града – юрист по образование, той е преподавал турски и български език в прочутата Солунска мъжка гимназия.
Избран е за депутат от окръг Серес в Отоманския парламент по времето на Хюриета.
Снимка: BNR
Христо Далчев е един от представителите на българската общност. Като такъв - цялото му семейство живее известно време в Цариград. След това се местят в София, където построява малка къщичка на ул. "Солунска".
Към Родината
Не съм те никога избирал на земята. Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. Аз те обичам не защото си богата, а само за това, че си родина моя.
И българин съм не заради твойта слава и твойте подвизи и твойта бранна сила, а зарад туй, че съм безсилен да забравя за ослепелите бойци на Самуила.
Да търсим, който ще, във теб сполука бърза и почести и власт със страст една и съща, страданието мен по-силно с теб ме свързва и нашата любов в една съдба превръща.
"Атанас Далчев е създател на предметната лирика в българската поезия. Заедно с Димитър Панталеев и Георги Караиванов основават цяло направление в съвременната българска поезия" – припомня пред БГНЕС литературният критик проф. Михаил Неделчев.
Преди 9 септември 1944 г. Далчев издава четири книги – "Стихотворения", "Прозорец", "Париж" и "Ангелът на Шартър". Един известен критик даже го обвинява, че пише много малко – по 1-2 стихотворения на година. Когато са го питали дали няма слаби стихотворения, Далчев отговарял:
"Не, аз пиша само хубавите си стихотворения".
Въпреки че не е репресиран след 9 септември 1944 г., творецът до голяма степен е отстранен от активната литературна дейност, тъй като тогавашната власт смята, че поезията му се занимава с религиозна тематика и абстрактна проблематика.
За Далчев не се говори и той не издава книги в продължение на 20 години.
През цялото това време обаче неговите книги се търсят.
Освен поет, Далчев е и много добър преводач на проза и лирика от всички основни 5 европейски езика. За своите преводачески умения той получава признание в Западна и Източна Европа, където е удостоен с редица международни награди, предаде БНР.
Атанас Далчев е прочут и със своите известни фрагменти, които някои сравняват с афоризми. Проф. Михаил Неделчев цитира два от тях:
"Всички, паднали за свободата дето и да е, са наши братя – пак по кръв, но само че пролята."
"Листата на дърветата мълчеха и сенките лежаха като локви."
"Два облака стояха неподвижно на изток, сякаш спуснали там котва"
Гласът на поета е съхранен в Златния фонд на БНР, където се пазят записи на няколко стихотворения, прочетени от самия поет. В едно от тях – "Кукувица" – той описва родния си Солун и вярата, че пророчествата за бъдещето носят само нещастия в настоящето.
"…Тайнствената книга
на битието е необходимо
ний да четеме лист по лист, с надежда,
без да поглеждаме напред…."
"Кукувица", 1963г.
